О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№159
Гр.София, 27.03.2018год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 4239 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. К. О., В. Г. П. и В. К. П. против Решение № 915 от 08.06.2017 г. по в.гр.д.№ 760/2017 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 4805 от 19.12.2016 г. по гр.д.№ 12141/2010 г. на Варненския районен съд, с което: 1. Допусната е съдебна делба на дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.140 по КККР на [населено място], ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа, между съделители и при квоти, както следва: 1/10 ид.ч. за В. Г. П., 1/10 ид.ч. за Д. И. Х., 1/10 ид.ч. за И. И. П., 1/10 ид.ч. за Д. К. О., 6/10 ид.ч. в режим на СИО за В. Г. П. и В. К. П., като е отхвърлен иска за делба на описания имот по отношение на лицата М. Г. В., В. Н. В., Й. К. В., В. И. М., С. И. Б., Ж. Н. П. и Х. К. В.; допусната е съдебна делба на лозе в [населено място], м.”Малка К.”, представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.1760, между съделители и при квоти, както следва: 1/10 ид.ч. за Д. К. О., 1/10 ид.ч. за Д. И. Х., 1/10 ид.ч. за И. И. П., 1/10 ид.ч. за В. Г. П., 1/10 ид.ч. за В. Н. В., 1/10 ид.ч. за Й. К. В., 1/10 ид.ч. за В. И. М., 1/10 ид.ч. за С. И. Б., 1/10 ид.ч. за Ж. Н. П. и 1/10 ид.ч. за Х. К. В., като е отхвърлен иска за делба на описания имот по отношение на лицата М. Г. В. и В. К. П.; допусната е съдебна делба на картини /изобразително изкуство/- 48 бр., гоблени /В./- 12 бр. малки, 9 бр. средни и 5 бр. големи, както и 1 бр. индивидуален гоблен /”Тайната вечеря”/, книги- 26 бр., монети- 83 бр., часовници- 10 бр., бижута- 56 бр., посуда- 2 бр. десертни лъжици, 12 бр. сребърни десертни лъжички, 2 комплекта, месингов нож за отваряне на писма и месингова трошачка за ядки, други движими вещи- 58 бр., всички намиращи се в държане на В. Г. П., между съделители и при квоти, както следва: 1/10 ид.ч. за Д. К. О., 1/10 ид.ч. за Д. И. Х., 1/10 ид.ч. за И. И. П., 1/10 ид.ч. за В. Г. П., 1/10 ид.ч. за В. Н. В., 1/10 ид.ч. за Й. К. В., 1/10 ид.ч. за В. И. М., 1/10 ид.ч. за С. И. Б., 1/10 ид.ч. за Ж. Н. П. и 1/10 ид.ч. за Х. К. В., като е отхвърлен иска за делба на описаните движими вещи по отношение на лицата М. Г. В. и В. К. П.; осъдени са В. Г. П. и В. К. П. на основание чл.344, ал.2 ГПК да заплащат на Д. К. О. обезщетение за ползване на дворното място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.140 по КККР на [населено място], ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа, в размер на 65 лв. месечно, считано от решението за допускане на делбата до окончателното й извършване, като е отхвърлено искането за разликата до пълния му предявен размер от 200 лв. месечно.
Ищцата Д. К. О. е обжалвала така постановеното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане на съдебна делба по отношение на дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.140 по КККР на [населено място], ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа, като се поддържа, че в тази му част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което процесният недвижим имот бъде допуснат до делба с участието на съделителите В. Н. В., Й. К. В., В. И. М., С. И. Б., Ж. Н. П. и Х. К. В., които в хода на процеса са продали на ответника В. Г. П. собствените си идеални части от имота. Според поддържаното от касатора, отхвърлянето от въззивния съд на възражението й по чл.76 ЗН за обявяване относителната недействителност на така извършените от сънаследниците разпоредителни сделки с наследствения имот се явява незаконосъобразно, тъй като, макар и приобретател по тези сделки да е друг сънаследник, предвид възмездния характер на придобиването същото обуславя възникване на СИО между купувача и неговата съпруга, която е трето за наследствената общност лице. Същевременно се излагат доводи и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се поддържа, че по силата на чл.226, ал.1 ГПК и съобразно указанията на т.3 от Тълкувателно решение № 3/ 19.12.2013 г. по т.д.№ 3/ 2013 г. на ОСГК, извършеното прехвърляне на правата на част от съделителите не е следвало да бъде съобразявано от въззивния съд и делото е следвало да продължи с участието на прехвърлителите като процесуални субституенти на приобретателя.
Ответниците В. Г. П. и В. К. П. са подали касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд в неговата цялост- относно допускането до делба на описаните по-горе недвижими имоти и движими вещи с участието на ищцата Д. К. О., както и в частта, с която на основание чл.344, ал.2 ГПК са осъдени да й заплащат обезщетение за ползването на имота на [улица] [населено място] до приключване на делбеното производство. Поддържат, че в частта относно допускането на имотите до делба решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, тъй като въззивният съд незаконосъобразно е оставил без разглеждане възражението им за нищожност на договора за замяна, от който произтичат претенциите на ищцата за участие в съсобствеността върху имотите като частен правоприемник на нейната майка М. Г., по отношение на която искът за делба е отхвърлен. Молят за отменяване на въззивното решение в тази му част и постановяване на касационно решение по същество, с което имотите бъдат допуснати до делба с участието на М. Г. предвид нищожността на извършеното от последната разпореждане с наследствената й квота в полза на ищцата, обективирано в договор за замяна от 18.06.2010 г., като при условията на евентуалност се моли делото в тази му част да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В частта, обективираща произнасяне по искането с правна квалификация чл.344, ал.2 ГПК, касаторите заявяват, че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, като поддържат, че по гореизложените съображения на ищцата не се следва присъденото обезщетение, тъй като няма качеството на участник в имуществената общност върху имота на [улица] [населено място], а също така, че ползваната от тях част от имота /първия етаж от жилищната сграда/ не надхвърля квотата им в съсобствеността /общо 7/10 ид.ч./, при което не са пречили на ищцата да ползва останалата част от имота, а именно втория етаж. Релевират също така довода, че вторият етаж по същество се ползва от всички съсобственици, тъй като именно там се съхраняват допуснатите до делба движими вещи, който факт не е бил съобразен от въззивния съд при постановяване на решението му. В приложеното към касационната жалба на Д. К. О. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са правни въпроси, които, уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, могат да бъдат обобщени, както следва: Намира ли приложение разпоредбата на чл.76 ЗН при извършено в течение на първата фаза на делбения процес разпореждане на сънаследник с идеалната му част в полза на друг сънаследник, при което придобитото представлява съпружеска имуществена общност на приобретателя и неговия съпруг, който няма качеството на сънаследник? Следва ли в тази хипотеза делбата да бъде допусната с участието на прехвърлителя на основание чл.226, ал.1 ГПК, или съдът при допускане на делбата е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на производството частно правоприемство? По отношение на тези въпроси касаторът поддържа, че са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване- противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, респ. необходимост от произнасяне на касационната инстанция с оглед създаване на съдебна практика, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба В. Г. П. и В. К. П. са депозирали в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за ангажиране компетентността на касационната инстанция. Претендират присъждане на направените за изготвяне на отговора разноски, а именно заплатено адвокатско възнаграждение.
Останалите ответници не заявяват становище по жалбата.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на В. Г. П. и В. К. П. са формулирани материалноправни въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване, които, уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, са следните:
1. Допустимо ли е в първата фаза на делбеното производство съделител да оспорва участието в делбата на друг съделител на основание нищожност на сделката, с която сънаследник му е прехвърлил правата си по отношение на наследственото имущество?
2. Противоречи ли на закона и на добрите нрави договор за продажба на наследство от лице, поставено под пълно запрещение, преди същото да е приело наследството по опис, като даденото по договора многократно надхвърля като стойност полученото от него?
3. Дължи ли заплащане на парични суми за ползване на делбения имот на основание чл.344, ал.2 ГПК от съделител, който ползва част от имота, която е по-малка от правата му в съсобствеността, в полза на съделител, който не ползва имота поради действията на други съсобственици?
Ответниците по тази касационна жалба не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да постанови решението си, с което е потвърдил това на първата инстанция по допускане на делбата, в конкретния случай въззивният съд е приел, че между страните е налице имуществена общност по отношение на делбените недвижими имоти и движими вещи, възникнала със смъртта на общия наследодател В. Д. В. /поч.28.11.2009 г./, чиито наследници по закон са ответниците В. Н. В., Ж. Н. П., М. Г. В., В. Г. П., В. И. М., С. И. Б., Й. К. В., Х. К. В., Д. И. Х. и И. И. П., които участват в наследяването при равни квоти. Констатирано е, че в хода на производството част от сънаследниците, а именно Й. К. В., В. И. М., С. И. Б., Ж. Н. П., В. Н. В. и Х. К. В. са продали на друг от сънаследниците, а именно В. Г. П., собствените си идеални части /по 1/10 ид.ч. всеки от тях/ от недвижимия имот на [улица] [населено място], като в тази връзка въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ищцата Д. О. за обявяване относителната недействителност на така извършените разпоредителни сделки на основание чл.76 ЗН. Изложени са мотиви, според които сделките биха били относително недействителни само в случай, че са извършени в полза на трето за наследството лице, но не и на сънаследник, тъй като в такъв случай не се накърняват интересите на наследниците, а единствено се уголемява частта на наследника- приобретател. На това основание е прието, че делбата на посочения имот следва да се допусне, като се вземе предвид настъпилото в хода на процеса частно правоприемство, по силата на което В. П. и съпругата му В. П. са придобили в режим на СИО 6/10 ид.ч., като се изключат съделителите, които са се разпоредили с правата си в общността върху този имот. Заедно с това в мотивите на решението си въззивният съд е приел, че не дължи произнасяне по релевирано от ответниците В. и В. Попови възражение за нищожност на договора за замяна от 18.06.2010 г., по силата на който ищцата Д. О. е придобила от майка си М. В. правата на последната по отношение на делбените имоти. Изложени са съображения, според които за ответниците липсва правен интерес от предявяване на такова възражение, още повече като се има предвид, че в конкретния случай същите са били предявили инцидентен установителен иск със същия предмет, който е бил отделен в самостоятелно производство, производството по което е било прекратено с влязло в сила определение именно поради липса на правен интерес.
За да се произнесе по искането за постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК, въззивният съд е приел, че имотът на [улица] [населено място] се ползва само от съделителите В. и В. Попови, като същевременно вторият етаж от жилищната сграда е запечатан и не се ползва от никого. Взел е предвид заключението на изслушаната Съдебно-техническа експертиза, според което размерът на месечния пазарен наем за ползване на първия етаж е 650 лв., с оглед на което и като е съобразил притежаваната от съделителката Д. Окот квота в съсобствеността, а именно 1/10 ид.ч., е осъдил ползващите имота съделители да й заплащат месечно 65 лв. до приключване на делбеното производство.
С оглед така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, настоящата касационна инстанция намира следното:
По касационната жалба на ищцата Д. К. О.
Произнасянето на въззивния съд по формулираните от касатора правни въпроси се явява изцяло съобразено с установената по същите константна съдебна практика, според която разпоредбата на чл.76 ЗН намира приложение единствено при извършени разпоредителни действия от сънаследник в полза на трето за наследството лице, но не и на друг сънаследник. Разпоредбата на чл.76 ЗН е насочена да охрани интересите на наследниците, тъй като всяко прехвърляне на идеална част на трето лице води до усложнения при ликвидацията на наследството. Затова, ако се прехвърли идеална част на лице което не е наследник, тази сделка е относително недействителна по отношение на останалите сънаследници. Няма обаче никаква пречка, ако един наследник се разпореди със своята идеална част в полза на друг наследник, тъй като в този случай не се накърняват интересите на наследниците, а сделката увеличава частта само на наследника – приобретател по нея, който не е трето лице по отношение на наследството /Решение № 534 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1563/2009 г. на І г.о., Решение № 4 от 15.02.2012 г. по гр.д.№ 770/2011 г. на ІІ г.о., Решение № 436 от 06.03.2012 г. по гр.д.№ 1315/2010 г. на І г.о. и др./. Както е посочено в Решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 696/2011 г. на І г.о., целта на предвидената в чл.76 ЗН защита е да не се раздробява наследственото имущество, т.е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл.69, ал.2 ЗН. Без значение е, че в резултат на извършеното прехвърляне в конкретния случай ще възникне съпружеска имуществена общност с участието на лице, което няма качеството на сънаследник, след като съпругът не е страна по сделката. Възникването на имуществена общност върху придобитото се явява последица не от неговата воля, а следва от императивната повеля на закона, с оглед на което и предвид неделимия характер на съпружеската имуществена общност, при която правата на двамата съпрузи се разпростират общо върху цялата вещ, следва да се приеме, че съпругът на приобретателя-сънаследник, доколкото не придобива самостоятелни права върху предмета на сделката, не е трето за наследството лице като основание за уважаване на заявена от друг сънаследник претенция по чл.76 ЗН /в този смисъл е произнасянето, обективирано в Решение № 436 от 06.03.2012 г. по гр.д.№ 1315/2010 г. на І г.о., постановено по идентичен казус/. Колкото до втория поставен от касатора въпрос, свързан с приложението на чл.226, ал.1 ГПК, произнасянето на въззивния съд не е в отклонение от задължителните указания, обективирани в т.3 от ТР № 3/ 19.12.2013 г. по т.д.№ 3/ 2013 г. на ОСГК, според които тази разпоредба намира приложение само при извършено в хода на производството по допускане на делбата разпореждане на съделител с правата му в полза на трето лице, но не и на друг участник в общността, какъвто е конкретният случай.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба на Д. К. Окот.
По касационната жалба на В. Г. П. и В. К. П.
Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия от поставените от касаторите правни въпроси, отнасящ се до допустимостта в първата фаза на делбеното производство съделителите да възразяват срещу участието на друг съделител в делбата поради нищожността на извършеното в негова полза разпореждане на сънаследник или съсобственик с правата му от имуществото, предмет на делбата. Въпросът е от обуславящо изхода на делото значение, доколкото се отнася до кръга от лица, по отношение на които следва да се допусне делбата, в контекста на компетентността на делбения съд да се произнася по спорове относно правоотношения, обуславящи имуществената общност като участници, обекти и размер на дяловете /чл.343 ГПК/. Съдебната практика допуска трето лице да предяви иск за установяване нищожност на сделка, по която то не е страна, при наличие на правен интерес, какъвто е налице, когато правната му сфера е засегната от съществуването на спорното правоотношение /Решение № 90 от 16.05.2015 г. по гр.д.№ 4406/2014 г. на ІІІ г.о./, но доколкото не е налице практика на касационния съд по въпроса за допустимостта за релевиране на такова възражение в делбеното производство по отношение на сделка, за която съответният съделител е трето лице, следва да се приеме, че е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, тъй като създаването на практика по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Вторият от поставените от касаторите правни въпроси не е в състояние да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като същият не е относим към настоящата фаза на касационното производство- доколкото в конкретния случай въззивният съд не е разгледал по същество възражението на ответниците В. и В. Попови за нищожност на сделката, на която се основават правата на ищцата, и следователно въпросът, дали такава сделка е нищожна, би подлежал на изследване едва при постановяване на касационно решение по съществото на спора, ако се приеме, че делбеният съд дължи произнасяне по такова възражение.
В частта, с която се атакува въззивното решение, обективиращо произнасяне по постановената привременна мярка по чл.344, ал.2 ГПК, касационната жалба е недопустима. В тази му част решението има характер на определение, което не попада в никоя от хипотезите по чл.274, ал.3 ГПК. Тези определения се постановяват само в рамките на делбеното производство, нямат самостоятелен характер и могат да бъдат изменяни от постановилия ги съд при промяна на обстоятелствата, поради което подлежат на обжалване пред ВКС само когато са постановени за първи път от въззивен съд /Определение № 450 от 04.12.2015 г. по гр.д.№ 5144/2015 г. на ІІ г.о./. В същия смисъл са и постановките на т.6 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/ 2001 г. на ОСГК, които не са изгубили актуалност и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
По изложените съображения в частта относно произнасянето по привременните мерки по чл.344, ал.2 ГПК, касационната жалба на В. Г. П. и В. К. П. следва да се остави без разглеждане.
С оглед допускането на касационното обжалване на въззивното решение на посоченото по-горе основание, на касаторите В. и В. П. следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. /чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Предвид недопускане до разглеждане на касационната жалба на Д. К. О., на основание чл.78, ал.3 ГПК същата дължи на ответниците В. Г. П. и В. К. П. заплащане на направените от тях разноски в производството по касационната жалба, а именно сумата 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора по чл.287, ал.1 ГПК.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 915 от 08.06.2017 г. по в.гр.д.№ 760/2017 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на В. Г. П. и В. К. П..
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв., като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Г. П. и В. К. П. срещу Решение № 915 от 08.06.2017 г. по в.гр.д.№ 760/2017 г. на Варненския окръжен съд в частта относно постановените привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК по отношение на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.140 по КККР на [населено място], ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа.
В тази му част определението може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 915 от 08.06.2017 г. по в.гр.д.№ 760/2017 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Д. К. Окот.
ОСЪЖДА Д. К. О. на основание чл.78, ал.3 ГПК да запрати на В. Г. П. и В. К. П. поравно сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в производството, образувано по касационната й жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: