1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 28.03. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 452 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на И. Б. Д. и Р. Й. Д. чрез адвокат М. Й. от АК-София срещу определение № 19204/18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 4289/2018 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната им жалба срещу определение от 12.12.2017 г. по гр.д. № 28693/2017 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по исковете на И. Б. Д. и Р. Й. Д. против „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД за прогласяване нищожност на клаузата за лихва от 3,45 % месечно върху сумата от 15 000 лева за срока на издължаване, както и за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка за забава в размер на 56,17 евро на месец до изплащането им по договор за заем от 28.10.2013 г., обективиран в нотариален акт № 29 от 28.10.2013 г. за учредяване на договорна ипотека.
В частната касационна жалба се съдържа оплакване за неправилност на обжалваното определение и искане то да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1. Какви са правомощията на въззивния съд, когато нередовността на исковата молба е констатирана за първи път във въззивното производство? 2. Представлява ли злоупотреба с процесуални права предявяването на иск за намаляване размера на дължимата неустойка поради прекомерност, ако длъжникът в заповедното производство не е направил възражение срещу това вземане и не е използвал нито една от възможностите предвидени в глава тридесет и седем от ГПК? 3. Допустимо ли е оспорване на вземането, във връзка с което е издадена заповед за изпълнение по общия исков ред, без да е използван специалния ред предвиден в глава тридесет и седем „заповедно производство” от ГПК? Според двамата жалбоподатели, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
За да потвърди определението за прекратяване на делото, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че ищците нямат правен интерес от предявените искове за нищожност на клаузи в договора за заем с ответника, тъй като между същите страни има влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 65985/2015 г. на Софийски районен съд, 55 състав, поради което исковата молба правилно е била върната на ищците.
Допустимостта на касационното обжалване според чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая не са налице: Първият въпрос в изложението на жалбоподателите, за правомощията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба, независимо че обуславя изхода на делото, не е разрешен в противоречие с цитираната т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тъй като в случая са преценявани само процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове за нищожност на клаузи в договора за заем с ответника, по които се е произнесъл първоинстанционният съд, а не дали е редовна исковата молба /уточнена пред СГС/, каквито са оплакванията на двамата жалбоподатели. В този смисъл не е налице поддържаното основание за противоречие на обжалвания акт със съдебната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд по първия процесуалноправен въпрос.
Вторият процесуалноправен въпрос не обуславя изхода на делото, доколкото в определението на въззивния съд липсва произнасяне по иск за намаляване размера на дължимата неустойка поради прекомерност. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, при липсата на поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда в обжалвания съдебен акт, липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая, частният жалбоподател не поставя относим към изхода на делото въпрос, а повтаря оплакванията си в частната касационна жалба, че въззивният съд не се е произнесъл по твърденията в исковата молба за прекомерност на неустойката, поради което определението е незаконосъобразно. Тези доводи нямат отношение към изводите на съда за липса на правен интерес на ищеца от предявяването на установителни искове за нищожност на клаузи в договора за заем от 28.10.2013 г. и тълкуването на въпроса по ч.гр.д. № 180/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., с оглед на което не обосновават допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Положителен отговор на третия процесуалноправен въпрос се дава в определение № 831/17.12.2013 г. по ч.гр.д. № 7393/2013 г. на ВКС, ІV г.о., както е приел в обжалваното определение и въззивният съд, който във връзка със задълженията на страните и техните представители за добросъвестно упражняване на процесуалните права, препращайки към мотивите на първоинстационния съд е посочил, че правният интерес на ищците се определя от вида на търсената защита по образуваното изпълнително производство срещу тях, която не може да се осъществи чрез предявените установителни искове за нищожност на клаузи в договора за заем с ответника. В тази връзка, оплакванията за пропуск на съда да се произнесе по целия спорен предмет и липсата на произнасяне по иск за прекомерност на неустойката, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като нямат връзка с мотивите на съда за липсата на правен интерес на ищците като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19204 от 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 4289/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.