Определение №159 от 29.4.2020 по ч.пр. дело №1019/1019 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 159

София, 29.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1019/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 23105/19.12.2019 г. на А. А. К., подадена чрез адвокат В. В., срещу определение № 4069/09.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 5448/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната ? жалба срещу решение № 5732/26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 135/2018 г. по описа на Софийски градски съд, и производството по делото е прекратено.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му. Излагат се съображения за недопустимост на решението на Софийски градски съд, като постановено по повод жалба срещу действие на частен съдебен изпълнител, което не попада сред изрично изброените в чл. 435 ГПК обжалваеми действия, както и поради това, че чрез жалбата, в нарушение на разпоредбите на чл. 297 ГПК и чл. 299 ГПК, се цели пререшаване на правен спор, който е уреден с влязъл в сила съдебен акт – определение от 27.05.2015 г. по ч. гр. д. № 1704/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е постановено спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148500400283 по описа на ЧСИ А. Б., с рег. № 850 на КЧСИ. Евентуално се твърди неправилност на постановеното по реда на чл. 435 ГПК решение на окръжния съд по съображения, изложени подробно в жалбата.
Ответникът по жалбата „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, чрез адвокат Ж. К., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните.
За да постанови обжалваното определение, Софийският апелативен съд е констатирал, че с решение № 5732/26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 135/2018 г. по описа на Софийски градски съд, е отменен като незаконосъобразен отказ от 07.06.2018 г. на ЧСИ А. Б., с рег. № 850 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20148500400283, за насрочване на въвод във владение по чл. 498, ал. 1 ГПК в недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], секция „В“, въз основа влязло в сила постановление за възлагане от 17.03.2015 г. Апелативният съд е приел, че отказът на частния съдебен изпълнител за провеждане на въвод по чл. 498, ал. 1 ГПК представлява обжалваемо изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, защитата срещу което се реализира по реда на чл. 436 – чл. 437 ГПК. На основание чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК съдът е намерил постановеното от Софийски градски съд решение по съществото на спора за окончателно и неподлежащо на последващ инстанционен контрол. По изложените съображения, апелативният съд е счел частната жалба за процесуално недопустима, като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Така постановеното определение е правилно.
На обжалване по чл. 435, ал. 1 ГПК подлежат изчерпателно посочените действия и бездействия на съдебния изпълнител. Компетентен да се произнесе по жалбата е съответният окръжен съд – чл. 436, ал. 1 ГПК. Производството е контролно – отменително, като съдът проверява законосъобразността на обжалваното действие или бездействие. Съгласно изричната разпоредба на чл. 437, ал. 4 ГПК постановеното от съда решение по жалбата не подлежи на обжалване. В тази насока са и разясненията, дадени с ТР № 3/12.07.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК, което не е загубило своето действие и при новия ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ Като е съобразил изложеното, обосновано и законосъобразно Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на А. А. К. като процесуално недопустима – насочена срещу окончателен съдебен акт, по отношение на който законодателят не е предвидил последващ инстанционен контрол. Изложените от жалбоподателката доводи по същество на правния спор не подлежат на преценка в настоящото производство, поради което и съдът не се произнася по тях.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, съставна III г.о.

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4069/09.12.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 5448/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top