О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 03.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3476/2019 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Р. Д. против определение № 74 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 1439/2019 г. на ВКС, II г.о. С него е оставена без разглеждане поради просрочие молбата му за отмяна на решение № 294 от 12.12.2018 г. по гр.д. № 799/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение и на влязло в сила решение № 58 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 640/2013 г. на Дуловски районен съд по допускане на съдебна делба на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Жалбоподателят излага съображения по същество на спора като изтъква, че не е бил надлежно призован за производството пред районния съд, тъй като призовките са изпращани на адрес в [населено място], а не на постоянния му адрес; призовките са получавани от сестра му Й. и живущите на адреса Б. и А. С., без те да са били упълномощени от него за това и без да са го уведомили за получените книжа. По този начин е бил лишен от възможността да участва като страна по делото, за да защити своите граждански права.
В подадения отговор на частната жалба една от насрещните страни Ю. Н. Ф. изразява становище, че същата е неоснователна. Останалите насрещни страни не са изразили становище по това искане.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното:
С атакуваното определение предходният състав е приел, че подадената молба за отмяна от 06.02.2019 г. на решение № 294 от 12.12.2018 г. по гр.д. № 799/2017г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, и на влязло в сила решение № 58 от 31.03.2014г. по гр.д. № 640/2013г. на Дуловски районен съд по допускане на съдебна делба е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичането на предвидените преклузивни срокове в чл. 305 ГПК. Посочил е, че подадената молба за отмяна на решение № 294 от 12.12.2018 г. по гр.д. № 799/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК решение № 71 от 23.03.2015г. по гр.д. № 640/2013г. на Дуловски районен съд, с което е обявен за окончателен разделителен протокол за обособяване на реални дялове от допуснатите до делба имоти, и делото е върнато за ново разглеждане, е недопустима, тъй като в Гражданския процесуален кодекс не е регламентира възможност за обжалване на решенията, с които Върховният касационен съд се произнася по същество на молбите за отмяна на влезли в сила решения. На следващо място е посочил, че молбата за отмяна на решение № 58 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 640/2013г. на Дуловски районен съд по допускане на съдебна делба е просрочена, тъй като съгласно чл. 305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок от узнаване на решението. Приел е, че предявената пред него молба от 06.02.2019 г. за отмяна на решението по допускане на съдебната делба е обоснована със същите обстоятелства, с което е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК решение № 71 от 23.03.2015г. по гр.д. № 640/2013г. на Дуловски районен съд, а именно ненадлежното участие на молителя в производството поради нередовното му призоваване. С оглед данните по делото е констатирал, че узнаването на решенията /както това по допускане, така и това по извършване на делбата/ е извършено на 12.09.2016 г. когато молителят е получил фотокопие от цялото гр.д. № 640/2013 г. /243 листа/, което е отразено на молбата му на лист 178 от същото дело. Оттогава е започнал и да тече срокът за подаване на молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и към датата на подаване на молбата за отмяна на 06.02.2019г. този срок е изтекъл.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Отменителното производство, е самостоятелно извънинстанционно производство, уредено като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решения. При наличие на някое от основанията по чл. 303 или чл. 304 ГПК тричленен състав на ВКС може да отмени решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото, а в случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 отменя неправилното решение. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, тъй като за него няма предвидена законова възможност за осъществяване на последващ инстанционен контрол. Решението, с което съдът се произнася по същество по молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, няма преграждащ характер. С постановяването му то влиза в сила и не може да бъде атакувано по реда на обжалването.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 9 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане. Доколкото искането за отмяна е обосновано с твърденията, че молителят Е. Р. Д. е бил призоваван на адрес в [населено място], където никога не е живял, не е бил редовно призован, което е продължило и в следващите заседания по делото и е бил лишен от възможността да упражни процесуалните си права за участие при разглеждане на делото, съдът е квалифицирал твърденията като основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в посочената хипотеза срокът за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение е тримесечен, считано съответно от узнаване на решението. От данните по делото е видно, че същият е узнал за решенията /както това по допускане, така и това по извършване на делбата/ на 12.09.2016 г. когато е получил фотокопие от цялото гр.д. № 640/2013 г. /243 листа/. От което следва изводът, че същият е бил уведомен за постановените решения на 12.09.2016 г. и от този момент е започнал да тече срокът за подаване на молбата за отмяна. Спазването на сроковете по чл. 305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за подаването на молба за отмяна, а неспазването им води до процесуална недопустимост. Условията, от които зависи упражняването на правото, представляват процесуална предпоставка за разглеждането на молбата, тази преценка за допустимост винаги предхожда преценката по основателността на молбата. Поради изложеното обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а доводите на жалбоподателя са несъстоятелни.
Настоящият съдебен състав взе предвид и това, че в частната жалба не се съдържат никакви конкретни оплаквания за пороци на атакуваното определение. В частната жалба се обосновават същите обстоятелства, каквито са и в молбата за отмяна от 06.02.2019 г., а именно ненадлежното участие на молителя в производството поради нередовното му призоваване.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 74 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 1439/2019 г. на ВКС, II г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: