О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 03.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2694/2017 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1947 от 24.03.2017 г. по гр.д. № 11698/2016 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 08.08.2016 г. по гр.д. № 40446/2014 г., с което е признато за установено по отношение на З. В. Ш., че И. Г. А. и К. Т. А. са собственици на основание договор за покупко- продажба от 19.12.2005 г. на недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-1199 в кв. 33 а по плана на в.з. ”Б.”- София, с площ от 722 кв.м, който имот поради непълнота в кадастралната карта, одобрена през 2012 г. със заповед на изп. директор на АГКК, е заснет в границите на имот с идентификатор 02659.2194.1196, като границите на УПИ ІХ-1199 са по б. А., съгласно скицата към заключението на СТЕ на л. 81 от делото, представляваща неразделна част от решението.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. А. В. в качеството си на назначен от съда особен представител на ответника З. В. Ш.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на решението съдът не е изследвал собствеността върху спорния имот, и дали същият попада в границите на имот с идентификатор 02659.2194.1196.
Искането за допускане на касационно обжалване по въпроса длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди подробно всички доказателства по делото и доводите на страните. Длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други- за неосъществили се, трябва ли да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Твърди, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и трайно установената практика на ВКС.
Ответниците по касация не са подали отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 166, т.VІІ, дело № 1186/2005 г. на нотариус М. К. с рег. № 200 в регистъра на НК, И. Г. А. и К. Т. А. са закупили от В. К. В. и Е. Д. П. недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-1199 в кв. 33 а по плана на в.л. ”Б.”- София. Срещу вещнопрехвърлителното действие на договора и произтичащата от него легитимация на ищците по делото като собственици на този имот не са наведени конкретни възражения с отговора на исковата молба. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е дала заключение, че УПИ ІХ-1199 е отразен като самостоятелен имот в регулационния план на в.з.”Б.”, одобрен през 1987 г. По този план за имот пл.№ 1199 са били отредени четири парцела – VІІІ, ІХ, Х и ХІ. През 2012 г. е била одобрена кадастралната карта, в която три от тези парцели /без Х-1199/ са включени в границите на поземлен имот с идентификатор 02659.2194.1196 .
При така установените факти по делото съдът е приел, че при изработване на кадастралната карта регулационните граници на УПИ ІХ- 1199 по плана от 1987 г. е следвало да се заснемат като имотни. Тъй като имотът на ищците не е бил заснет като самостоятелен имот, а е включен в границите на имота на ответника, съдът е приел, че е налице непълнота в кадастралната карта, поради което искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР в първоначалната му редакция /преди изм. в ДВ бр. 49/2014 г./ е основателен.
С оглед изложените от въззивната инстанция съображения за уважаване на предявения иск, настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното решение по поставените процесуалноправни въпроси. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства във връзка с твърденията на ищците, заявени с исковата молба, и доводите и възраженията, направени от ответника с отговора на същата. Представеният по делото нотариален акт за покупко- продажба от 19.12.2005 г. легитимира ищците като собственици на УПИ ІХ-1199 по регулационния план от 1987 г. и след като правото им на собственост не е било оспорено от касатора било поради това, че праводателите им не са били собственици на имота, или че поради други пороци на договора или на нотариалния акт, същият не е произвел вещнопрехвърлително действие, съдът в двете инстанции не е имал основание да не го зачете. С оглед на това, от значение за разрешаването на спора е било да се изясни положението и границите на имотите по кадастралния и регулационен план от 1987 г., който е действащия към момента на одобряване на кадастралната карта и към момента на разглеждане на спора подробен устройствен план, и това е сторено от въззивния съд. Твърденията в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК за това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, са заявени общо, без да се посочи кои други доказателства и възражения е следвало да обсъди съдът и по какъв начин това би обусловило различен резултат по делото.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1947 от 24.03.2017 г. по гр.д. № 11698/2016 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: