О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
[населено място] , 03.04.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на втори април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 765/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по частна жалба на „Топлофикация Шумен „ЕАД / в несъстоятелност / и „Енергоснабдяване „ООД против разпореждане № 17/01.02.2019 г. по преписка вх. № 1183/ 01.02.2019 г., образувана по повод молба вх.№ 981/31.01.2019 г., с която от настоящите жалбоподатели е претендирана отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, на влязло в сила решение № 380/28.01.2019 г. по т.д.№ 2171/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС,постановено по реда на Глава ХХІV ГПК. Твърди се , че атакуваното разпореждане е постановено по несъществуваща под такъв номер преписка, респ. молба, предявена от частните жалбоподатели, изхождайки от проверка в информационната система на ВКС , извършена само по вх.№ 981. Заявява се несъгласие с мотивите на атакуваното разпореждане, с което е отказано образуването на производство по молба вх.№ 981/31.01.2019 г., заведено като преписка с вх.№ 1183/01.02.2019 г., в качеството й на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по молба за отмяна, като извънинстанционен способ за контрол. Според частните жалбоподатели всяко неправилно съдебно решение подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Излагат се съображения за неправилността на решение № 380 / 28.01.2019 г. по т.д.№ 2171/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, неотносими към предмета на настоящото произнасяне, преповтарящи съдържанието на самата молба за отмяна с вх.№ 981, съответно преписка вх.№ 1183/01.02.2019 г.. Жалбоподателите се позовават на чл.13.3 от „Правилник за административно разпределение на делата” / очевидно визирайки Правила за образуване и случайно разпределение на делата във ВКС „, утвърден със заповед № 1771/16.07.2018 г. на Председателя на ВКС/, считайки че хипотезата попада в обхвата на разпоредбата и твърдят неотносимост на цитираното ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС в обосноваване мотива за отказ, напротив – относимост на т.5 от същото към поддържаната от тях теза .
Преклузивният срок по чл.275 ал. 1 ГПК се явява спазен , считано от датата на постановяване на атакуваното разпореждане. Частната жалба изхожда от легитимирани да го атакуват страни.
Частната жалба е неоснователна.
Правните последици на отказа за образуване на производство по депозираната от настоящите жалбоподатели молба за отмяна с вх.№ 981 / 30.01.2019 г. , с правно основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, са аналогични на тези за оставянето й без разглеждане, като недопустима, предвид неуреден извънинстанционен способ за контрол на актове, постановени по реда на същия извънинстанционен способ за контрол – по Глава ХХІV на ГПК.
Ясно установимо е, че вх.№ 981/31.01.2019г . е номерът на постъпване на молбата на жалбоподателите в регистратурата на ВКС, а вх. № 1183/01.02.2019 г. е номерът, с който се индивидуализира образуваната по молбата преписка, меродавен за търсене в информационната система на ВКС, както изрично е посочено в писмо до жалбоподателите изх.№ В-306/ 19.02.2019 г. на Председателя на ВКС. Това възражение на жалбоподателите е напълно несъстоятелно /установимо при справка в информационна система на ВКС под вх.№ 1183/, още повече няма спор относно идентичността на предмета на молбата им, коментиран в атакуваното разпореждане, впрочем посочващо едновременно и двата индивидуализиращи номера.
Законосъобразни и правилни са съображенията на Председателя на ТК на ВКС, че извънинстанционния способ за контрол по реда на Глава ХХІV ГПК е допустим само по отношение на актове , формиращи сила на пресъдено нещо и по изключение / изрично разгледани спорни хипотези в цитираното ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС / по отношение на определения за прекратяване на производството поради отказ от иска, чиито правни последици са сходни на тези на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, доколкото преграждат възможността за предявяване на иск в защита на същото материално право и липсва друго средство за защита срещу допусната незаконосъобразност при постановяването му – т.6 от цитираното ТР. Именно с оглед мотивиране непопадането на конкретната хипотеза в допустимо изключение за приложимост на този извънинстанционен контрол, вкл. в спорните и отхвърлени хипотези, за които е формирана предходно противоречива съдебна практика, постановилият атакуваното разпореждане Председател на ТК на ВКС е цитирал преждепосоченото ТР. Хипотезата на т.5 от същото, на която се позовават жалбоподателите, е напълно неотносима, тъй като съдържа задължителни указания относно преценката за противоречие, по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 ГПК, между влезли в сила съдебни актове, всеки от които, обаче, разрешаващ със сила на пресъдено нещо материалноправен спор.
Несъстоятелно е позоваването на т.13.3 от Правилата за образуване и случайно разпределение на делата във ВКС, която не касае настоящата хипотеза, а въвежда способ за квалификация на делото, с цел образуването му в съответната колегия или поток на Гражданска колегия, при повторното му постъпване във ВКС по реда на упражняван инстанционен контрол. При това, този довод не е относим към решаващия мотив за отказа за образуване на дело, който, както се посочи по-горе, е аналогичен по правни последици на оставяне молбата за отмяна без разглеждане, като недопустима, с оглед предмета на атакуване по реда на извънинстанционния контрол на Глава ХХІV на ГПК. Дали е допусната или не формална грешка от административно организационен характер е без значение с оглед решаващия мотив на отказа за образуване на делото, който настоящият състав напълно споделя .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Топлофикация Шумен „ЕАД / в несъстоятелност / и „Енергоснабдяване „ООД против разпореждане № 17/01.02.2019 г. по преписка вх. № 1183/01.02.2019 г., образувана по повод молба вх.№ 981/31.01.2019 г., с която „Топлофикация Шумен„ЕАД / в несъстоятелност / и „Енергоснабдяване „ ООД са претендирали отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, на влязло в сила решение № 380/28.01.2019 г. по т.д.№ 2171/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на Глава ХХІV на ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: