3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр.София,
30.03.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1305 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение от 08.02.2017г. по гр.д. № 3805/2016 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационната жалба подадена от Г. И. К. срещу решение № 218/14.06.2016 г. по в. гр. д. 312/2016 г. на Окръжен съд Русе.
Жалбоподателят Г. И. К. поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено, а жалбата му разгледана по същество. Прави възражение и за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата [фирма] поддържа, че жалбата е неоснователна , а по отношение на присъденото възнаграждение за адвокат се поддържа, че същото е претендирано и присъдено в минимален размер.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт на Върховния касационен съд, преграждащ развитието на производството по делото, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
ВКС е бил сезиран с касационна жалба, подадена от Г. И. К. от [населено място] срещу решение № 218/14.06.2016 г. по в. гр. д. 312/2016 г. на Окръжен съд Русе, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.225 КТ с цена 2460 лева.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], я е оспорил, като е претендирал и направените по делото разноски.
За да постанови обжалваното определение, състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че въззивното решение е постановено по самостоятелно предявен иск за плащане на обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ с цена под 5000лв. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, т.3 КТ въззивното решение не подлежи на касационен контрол и се е позовал на установената съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на ВКС, ГК- определения 216-2016-ІІІ, 438-2016-ІV, 92-2016-ІІ. При тези данни съдът е приел, че подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство пред ВКС следва да бъде прекратено.
Обжалваното определение е правилно.
Съображенията на състава на Върховния касационен съд, трето г.о. са правилни. Приложима по делото е разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т.3 ГПК в редакцията си от ДВ бр. 50/2015 г., според текста на която подлежат на касационно обжалване въззивните решения по трудови спорове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв , каквото не е процесното. Правилно е прието, че когато е налице връзка между исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ и по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ /обуславящ и обусловен/ критерият цена на иска не намира приложение по отношение на втория, когато и първият е предмет на касационна проверка. Когато обаче въззивното решение, с което е уважен искът по чл.344,ал.1, т.1 ГПК е влязло в сила и предмет на касационната проверка е само искът по чл.344, ал.1, т.3 , вр. чл.225,ал.1 КТ – какъвто е конкретния случай, за него следва да намери приложение критерият по чл. 280, ал. 2, т.1, предл.1 ГПК.
Що се касае до възражението за прекомерност на присъденото на ответника възнаграждение за един адвокат, то същото е неоснователно. Съдът е присъдил разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на минималното такова определено в разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 500 лева.
При тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
На ответника по частната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за направени такива в това производство.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.02.2017г. по гр.д. № 3805/2016 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: