О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 30.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ……………………………..……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2465 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 12914 от 25.VІІІ.2019 г. на „ОТП Факторинг България” ЕАД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното определение № ІV-1401 на Бургаския ОС, ГК, от 25.VІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 922/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу онази част от определение № 254/19.ІІІ.2019 г. на Несебърския РС по гр. д. № 1088/2018 г. – за прекратяване, поради процесуалната му недопустимост (по см. на чл. 299, ал. 2 ГПК), на първоинстанционното производство по отношение осъдителния иск на търговеца настоящ частен касатор, предявен срещу ответника Н. И. И. от [населено място], чиито предмет е било осъждане на последния да заплати на дружеството сума в размер на 21 949.80 лв., представляваща „падежирала към датата на подаване на исковата молба и непогасена по давност част от главницата по Договор за кредит за текущо потребление от 24.І.2008 г., включена в анюитетните вноски, дължими от 25.ІV.2013 г. до 22.ХІІ.2017 г., съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от същия договор за кредит, ведно със законната лихва върху така претендираната главница от датата на подаване на исковата молба и до пълното й изплащане”.
Оплакванията на частния касатор „ОТП Факторинг България” ЕАД са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му „със законните последици”. Инвокиран е и довод за „драстично разминаване между даденото разрешение на спора от въззивния съд и константната практика на ВКС по аналогични спорове”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на частното касационно обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с този свой акт Бургаският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на ТР № 8/2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г., така и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 7/19.V.2019 г. на състав на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 60053/2016 г., по следния правен въпрос: „Дали ако установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК на цесионера, придобил вземане по договор за банков кредит, е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение – поради необявена надлежно предсрочна изискуемост и предвид неуведомяване на длъжника за цесията, съдът може впоследствие да разгледа друг, осъдителен иск на цесионера, имащ за предмет същото вземане, но с основание настъпилият междувременно негов краен падеж и при последвало надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия след датата на влизане в сила на съдебното решение за отхвърляне на положителния установителен иск, воден по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация Н. И. И. от [населено място], писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение на Бургаския ОС, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски за настоящето производство пред ВКС, чийто размер е посочен в клаузата по чл. 2 на приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 17.ІХ.2019 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския ОС и насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК негов съдебен акт, настоящата частна касационна жалба на „ОТП Факторинг България” ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд по чл. 299, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция е могла да съобрази – въз основа на приложените в производството пред нея първоинстанционно т.д № 448/2016 г. по описа на Бургаския ОС и съответно – т. д. № 222/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд, че между същите страни е било проведено исково производство по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 417, т. 2 ГПК, чиито предмет е бил установяване съществуването на вземания в полза на търговеца настоящ частен касатор срещу ответника Н. И. И. от [населено място] на същото основание: като произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 24.І.2008 г. Като краен резултат положителните установителни искове са били отхвърлени, но също и съединените с тях под условието на евентуалност осъдителни такива – в частност претенцията за присъждане на сума в размер на 34 023.95 лв., представляваща главница на неизпълненото задължение по този договор. Докато ключовата за изхода на конкретното дело констатация в атакуваното въззивно определение, направена въз основа на цялостна съпоставка между двете искови молби, е, че в прекратеното исково производство предмет на главната осъдителна претенция е било присъждането на по-малка сума: в размер на 21 949.80 лв., представляваща „падежиралата към датата на подаване на исковата молба и непогасена по давност част от главницата” /по горния Договор за текущо потребление от 24.І.2008 г./. Така, при стриктно съобразяване на разяснението по т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 8/2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г. досежно предсрочната изискуемост като подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, Бургаският ОС е направил решаващия си правен извод, че: „сила на пресъдено нещо между страните по спора е формирана само върху вземането на „ОТП Факторинг България” ЕАД за главницата по кредита, за която има произнасяне на съдилищата, че искът е неоснователен, тъй като и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК /положителен установителен – бел. на ВКС/, и настоящият осъдителен иск, са предявени на едно и също основание – Договорът за кредит за текущо потребление от 24.І.2008 г.”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г.на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба правен въпрос не държи сметка за веднъж вече формираната сила на пресъдено нещо по отхвърления осъдителен иск за присъждане на главница по същия договор за кредит за текущо потребление от 24.І.2008 г., който е бил съединени под условието на евентуалност с предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове на цесионера срещу кредитополучателя И.. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното въззивно определение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (процесуалният закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Бургаският ОС да е постановил определението си въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация Н. Ив. И. искане по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, търговското дружество настоящ частен касатор ще следва да бъде осъдено да му заплати направените разноски в размер на сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Бургас, съгласно приложен към отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие от 17.ІХ.2019 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № ІV-1401 на Бургаския окръжен съд от 25.VІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 922/2019 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „ОТП Факторинг България” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище а адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІІ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по касация Н. И. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Бургас за изготвяне на писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 2465 по описа за 2019 г.