О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 30.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2957 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Г. и В. И. Н. срещу решение №315 от 12.01.2015 г. по гр.д.№8102/2014 г. на СГС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 04.03.2014 г. по гр.д.№14058/2012 г. но СРС, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че Е. М. Г. и В. И. Н. дължат на [фирма] сумата от 4 244.10 евро и сумата от 4 500.08 евро, съответно по два записа на заповед от 13.09.2007 г., ведно със законната лихва от 22.02.2011 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като допускането му до касационно обжалване се поддържа на основания, посочени в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
С разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /в приложимата й ред. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
В случая въззивният съд е разгледал искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, като претендираните от ответника по касация и ищец по исковете вземания, респективно възникналият между страните спор, произтича от две абсолютни търговски сделки, по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ /записи на заповед/, което обстоятелство обуславя и търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на всеки от исковете е под 10 000 лв., на основание чл.280, ал.2 от ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. М. Г. и В. И. Н. срещу решение №315 от 12.01.2015 г. по гр.д.№8102/2014 г. на СГС.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №2957/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.