3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№159
София, 05.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
И. Д.
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1655/14.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. А. П. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. К. Н. против решение №2016 от 18. 03. 2014г. по гр.д. №4785/13г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, инкорпорирано в касационната жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е, че като обуславящ изхода на делото правен въпрос бил този по приложението на чл.52 ЗЗД. Разгледал е накратко съдържанието на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Посочил е, че ВКС следва да допусне касационно обжалване, тъй като в противен случай се нарушавал чл. 124 Конституцията на РБ, като съдът трябвало да извърши преценка правилно ли е приложен чл.52 ЗЗД. Посочено е още, че при постановяване на решението било допуснато отклонение от практиката на ВКС ”относно детерминиране на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура”, като в този смисъл било решение №749/08г. на ВКС. Накратко е разгледано и разбирането за критериите за определяне на обезщетенията.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. В този смисъл и с оглед тази определена със задължителна практика дефинитивност, общо заявеното като въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД няма такава характеристика. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК касаторът не е развил каквито и да било доводи относими към нея. Доколкото въпросът с лимитите на застрахователните суми не е разглеждан от въззивния съд, то и противоречие в тази насока не се обосновава. Освен това, касаторът не е поставил правен въпрос,който да е поддържал като разрешен в отклонение от цитираната задължителна практика, преценката за което е единствено релевантна по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и развитото разбиране на страната по отношение съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то не може да формира валиден довод относим към лимитивно изброените основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2016 от 18. 03. 2014г. по гр.д. №4785/13г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: