5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
гр. София, 06.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3339 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 18958/29.06.2017 г. на Т. И. Т., представляван от адвокат Ю. Г., против въззивно решение № 827/29.05.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 919/ 2017г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което след отмяна на решение № 1247 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 1266/2017 г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението му за незаконно и за неговата отмяна; и за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност – „Ръководител отдел „К. терминал“ Пристанище В.-запад при [фирма].
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 – 2017 г./, за допускане на касационния контрол по въпроси по следните въпроси: 1/ от кого се дава предварителното съгласие за уволнение на работници и служители, поради съкращаване на щата, при уредена в колективния трудов договор /К./ закрила за уволнение по чл.333, ал. 4 КТ – от синдикалното ръководство като колективен орган или само от неговия председател; 2/ когато документът за дадено съгласие е подписан само от председателя на синдикалната организация, преодоляна ли е закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ; 3/ може ли председателят на синдикалната организация да изрази съгласие от името на синдикалния орган, без да е налице отправено от работодателя искане за конкретното уволнение; 4/ удостоверява ли съгласие за уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ протоколът от проведена среща между представители на работодателя и представители на синдикалните организации – страни по К., на която присъства само председателят на синдикалната организация; 5/ може ли да се иска и даде съгласие по чл.333, ал.4 КТ за конкретно уволнение, преди компетентният орган да е взел решение за съкращаване на щата. По отношение на първите три въпроса касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 4/17.12.2013 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2013 г., решение № 490/16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1315/2009 г., решение № 608/12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1139/2009 г. За осталите въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна по жалбата [фирма], представлявано от изпълнителния директор П. С., чрез пълномощника М. А., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че ищецът Т. Т. е заемал длъжността „Ръководител отдел „К. терминал“ в Пристанище В.–запад. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро КТ – поради съкращаване на щата със Заповед № 2/ 03.01.2017 г. на изпълнителния директор на ответното дружество.
В. съд е приел, че уволнението на посоченото в заповедта основание е законно. Изяснено е, че съгласно протокол № 20/16 от 29.11.2016г. С. на директорите на [фирма] е взел решения за промяна и реорганизация в организационно-управленската структура на дружеството, като едно от решенията касае трансформирането на отдел „К. терминал“ В.-запад в сектор към отдел „Оперативна експлоатация“. Във връзка с това на изпълнителния директор е възложено да предприеме необходимите действия по промяна на щатното разписание. С протокол от 22.12.2016 г. е документирана среща между ръководството на работодателя и председателите на синдикатите в предприятието, на която е договорено във връзка с оптимизирането на работата в дружеството и необходимостта от структурни промени, да бъдат съкратени щатовете за седем длъжности, описани в протокола с посочване имената на служителите, които ги заемат, между които е и длъжността на ищеца.
С протокол № 22/16 от 27.12.2016 г. С. на директорите е взел решение за съкращаване щатовете на седемте длъжности, включително и длъжността на ищеца – „Ръководител отдел „К. терминал” Пристанище В. – запад, предвид трансформирането на отдела в сектор и преминаването му в структурата на друг отдел. В съответствие с решението на СД, изпълнителният директор на дружеството е утвърдил новото щатно разписание и общата численост на щата на служителите в дружеството, в сила от 01.01.2017 г., като е премахната длъжността „Ръководител отдел „К. терминал” пристанище В.-запад, заемана от ищеца.
По делото не е спорен фактът, че Т. Т. е член на Ф. „Подкрепа“, както и че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, в предприятието е действал К., който в чл.23 предвижда задължение за работодателя преди да пристъпи към уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ да получи предварителното писмено съгласие на синдикалния орган.
В. съд е приел, че работодателят е доказал законността на оспорената заповед – решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган; съкращаването на щата е реално; прекратяването на трудовия договор с ищеца е станало след влизане в сила на новото щатно разписание. Посочено е, че ищецът се ползва със специалната закрила по чл.333, ал.4 КТ, тъй като в чл.23 от представения К. е предвидено задължение за работодателя, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, да вземе предварителното съгласие на синдикалния орган. Прието е, че представеният по делото протокол от 22.12.2016 г., подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, в която членува ищецът, удостоверява дадено съгласие и спазване на процедурата по чл.333, ал.4 КТ. Според съда, в протокола е посочена длъжността, която ще се съкращава, името на служителя, заемащ тази длъжност /в случая на ищеца/, а записаното в документа, че „За ръководство” се подписва от председателя на Ф. „Подкрепа” в [фирма], страна по К., отразява съгласието на синдикалния орган за уволнението на ищеца поради съкращаването на щата. Съгласието е дадено преди уволнението, при което процедурата е спазена и заповедта не е незаконосъобразна на това основание.
Като неоснователни са преценени доводите на ищеца, че оспореният протокол, подписан от председателя на синдикалната организация Ф. „Подкрепа“ /в която е членувал уволненият служител/ не удостоверява взето от колективния синдикален орган решение, предвид обстоятелството, че срещата между ръководството на работодателя и ръководството на синдикатите се е провела съгласно договореното по чл.111 от действащия в предприятието К.. Посоченият текст от К. вменява на работодателя задължение да запознае синдикатите с бъдещи действия на ръководството във връзка с предстоящи преструктурирания и реорганизации в предприятието, т.е. такива срещи са предвидени с информативна цел. Към момента на провеждането на срещата на 22.12.2016 г. не е имало взето решение от компетентен орган за съкращаване на щата, съответно – не е било отправяно искане от работодателя към синдикалния орган за даване на предварително съгласие за конкретното уволнение на ищеца, поради което и подписаният от председателя на Ф. „Подкрепа” протокол от тази среща не може да се счете, че удостоверява такова предварително съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ.
При така възприетото от въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че вторият и третият от поставените в изложението на касатора въпроси са релевантни, защото са обусловили правната воля на съда в атакуваното решение. Обобщени и уточнени от състава на ВКС /съгласно приетото по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/ въпросите касаят приложението на нормата на чл.333, ал.4 КТ и предпоставките, при които документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор. По поставения въпрос касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за проверка на въззивното решение за противоречие със задължителната за съобразяване от съдилищата практика на ВКС – Тълкувателно решение № 4/17.12.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. В посоченото тълкувателно решение е прието, че когато документ, подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, удостоверява взето от колективния синдикален орган решение за даване на съгласие за прекратяване на трудовия договор с работник или служител, е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ.
По останалите въпроси в изложението – №1, №4 и №5 не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Въпроси № 4 и № 5 са фактически, а не правни, тъй като касаят обсъждането и анализа на доказателствата по делото, респ. обосноваността на изводите на въззивния съд, които ще бъдат предмет на проверка с решението по съществото на спора. Първият въпрос в изложението е неотносим, доколкото отговорът му произтича пряко от нормата на чл.333, ал.4 КТ, респ. и от възприетото задължително тълкуване в практиката на ВКС – даването на предварително съгласие за прекратяването на трудовия договор с работник/служител е в правомощията на съответния колективен синдикален орган, а не принадлежи еднолично на неговия председател.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 827 от 29.05.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 919/2017 г. по описа на Окръжен съд- Варна.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание /не се дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.