О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 08.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 462 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 30955/25.10.2018 г. на Д. П. А., подадена чрез процесуалния представител адв. М. Ц., за отмяна на влязло в сила решение № 1353/18.07.2018 г. по възз.гр.д. № 1226/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 776/26.02.2018 г., постановено по гр.д. № 15701/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗакрД е определен режим на лични отношения между детето Д. К. Д. и майката Д. А. Д. и последната е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. на основание чл.143, ал. 3 СК.
Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като заявява, че вследствие на нарушаване на процесуалните разпоредби за призоваване е била лишена от възможността да участва в насроченото открито съдебно заседание по делото и не е била надлежно представлявавана.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, Д. Д., представляван от особен представител адв. Б. М., К. Д., Б. А. и П. А..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед данните по делото намира, че подадената молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивите за това са следните:
С решение № 776/26.02.2018 г., постановено по гр.д. № 15701/2017 г. по описа на РС-Варна, образувано по молба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна – А. Н. Г., съдът е определил мярка за закрила, като е настанил детето Д. К. Д. в дома на Б. Б. А. и П. М. А. за срок от 5 години на основание чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗакрД. Със същото решение съдът е определил режима на лични отношения на родителите с детето и ги е осъдил за издръжката му. На основание чл. 33, ал. 1 ЗЗакрД е определен режим на лични отношения между майката и детето за времето на предприетата мярка и е присъдена издръжка в размер на 150 лв., дължима от майката Д. П. А. в полза на детето, за времето на предприетата мярка, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 3 ГПК. Решението на първоинстанционния съд е атакувано с въззивна жалба от майката и е постановено решение № 1353/18.07.2018 г. по възз.гр.д. № 1226/2018 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено в частта по чл. 33, ал. 1 ЗЗакрД и чл. 143, ал. 3 СК. Прието е, че Д. П. А. не е легитимирана да обжалва решението в частта по постановената мярка за закрила – настаняване на детето Д. К. Д. в дома на Б. Б. А. и П. М. А. на основание чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗакрД, доколкото не е имала качеството на главна страна.
Производствата по предоставяне на мерки по реда на ЗЗакрД са производства по спорна съдебна администрация на правоотношения, свързани с постановяване на мерки за закрила на деца. Актът на съда, с който на основание чл. 28 ЗЗакрД детето се настанява извън семейството, е акт на спорна съдебна администрация на гражданските отношения. Решението по чл. 28 ЗЗакрД не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата, поради което има временен характер. На отмяна по реда на гл. XXIV ГПК не подлежат актове, по отношение на които съществува друг ред за изменението им или за защита на правото. В случая такава възможност е предвидена в чл. 28, ал. 7 ЗЗакрД – съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗакрД, ако това е в интерес на детето. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – определение № 189/02.11.2009 г. по гр.д. № 1233/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., определение № 325/03.05.2012 г. по ч.гр.д. № 97/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 281/15.09.2017 г. по гр.д. № 3421/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 348/09.07.2015 г. по ч.гр.д. № 3507/2015 г. по описа на ВКС и др.
Определянето на режим на лични отношения между родител и дете по чл. 33, ал. 1 ЗЗакрД, както и определянето размера на дължимата издръжка по чл. 143 СК, са обусловени от постановяването на мярка за закрила на детето – настаняване на детето извън семейството по реда на чл. 28 ЗЗакрД, а съгласно ал.3 на чл.143 СК родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
По съществото си произнасянията на съда по отношение на определянето на личните отношения между родители и деца и дължимата издръжка, извън производство по ЗЗакрД, също представляват производства на спорна администрация на граждански правоотношения – по-конкретно на тези, касаещи упражняването на родителските права и правата на детето. При разрешаването на тези въпроси съдът се произнася по целесъобразност и на актовете му не е присъща сила на пресъдено нещо. Законът /чл.59, ал.2 СК/ овластява съдa служебно да постанови мерки, които представляват съдебна администрация, независимо дали е изрично сезиран за това, като съдържанието на мерките е в дискрецията на съда. Мерките по смисъла на чл.59, ал.2 СК се отнасят до упражняването на родителските права и нормата е приложима във всички случаи, при които се налага обемът на родителските права на единия или двамата родители да бъде променен.
За молителката не съществува правно ограничение да претендира по реда на чл. 26, ал. 7 вр. чл. 33, ал. 1 ЗЗакрД промяна в режима на лични отношения между нея и сина в случай, че са налице нови обстоятелства, като преценката на съда отново е по целесъобразност, защитавайки най-добрия интерес на детето. Не съществува и ограничение за предявяване на иск по чл. 150 вр. чл. 143 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка да бъде изменена или прекратена. Не следва да се пренебрегва факта, че производството по чл. 28 ЗЗакрД за постановяване на мярка за закрила е предвидено да защити правата и интересите на детето, а не на родителя му.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 4 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на гл. XXIV ГПК. Следователно и предвид изложеното по-горе молбата на Д. П. А. е насочена срещу съдебен акт, неподлежащ на отмяна и на това основание е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. П. А. молба за отмяна на влязло в сила решение № 1353 от 18.07.2018 г. по гр.д. № 1226/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: