О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№159
гр. София, 08.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2644 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 424/05.05.2016г. постановено по ч.гр.д. № 159/2016г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 171/23.03.2016г. по гр.д. №195/2016г. на Смолянския районен съд за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените искове да бъде признато по отношение на С. М. Л., че тя не е наследник по закон на М. А. Ю..
Жалбоподателите Н. Р. А., Н. А. Х. и А. А. Х. чрез пълномощника им адв. Б. М., намират определението за неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и молят да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК са поставени правните въпроси: 1/ допустим ли е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на кръга от наследници на едно лице спрямо реституирани имоти и ако едно лице не е посочено като наследник в удостоверението за наследници, преклудира ли се възможността след влизане в сила на решение по допускане на делба с негово участие, да се установява липса на наследствено правоотношение; 2/ искът за установяване дали едно лице е наследник или не на друго лице, дали е иск по чл. 124, ал.4 ГПК или по чл. 124, ал.1 ГПК. Според жалбоподателите въпросите са разрешени в противоречие с решение № 1100/18.11.2008 г. по гр.д. № 4212/2007 г. на ВКС, I г.о.; решение № 120/13.06.2014 г. по гр.д. № 6714/2013 г на ВКС, І г.о. и ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
С писмен отговор ответникът по частната жалба С. М. Л., чрез пълномощника й адв. Н. Маринова, оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След преценка на доводите на частните жалбоподатели и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
Производството е по иск на Н. Р. А., Н. А. Х. и А. А. Х. против С. М. Л. с искане да бъде признато за установено, че тя не е наследник по закон на М. А. Ю., бивш жител на [населено място], починал на 24.12.1958г. и не е в кръга на лицата относно новооткритото наследство, касаещи имоти, възстановени по реда на реституционните закони. Ищците сочат, че са наследници на М. А. Ю., починал през 1958 година и наред с тях наследник е неговата съпруга Б. А. К., починала 1978г. Ответницата С. М. Л. се явява наследник на Б. А. К., тъй като е осиновена от последната при условията на чл.55 СК /от 1968г./ Осиновяването е извършено след смъртта на наследодателя, поради което те считат, че С. Л. не е в кръга на наследниците на техния наследодател на основание чл.9а от ЗН. В исковата молба е посочено, че е висящо дело за делба на недвижими имоти, собственост на наследодателя, в което са пропуснали по реда на чл.342 от ГПК да направят възражение, че ответницата не е наследник на М. А. Ю.. С определение № 171/23.03.2016г. първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, приемайки че с така формулирания петитум се иска установяване на факт с правно значение, за който не е допустимо предявяването на самостоятелен иск в отделно производство, поради липсата на правен интерес. Кръгът на наследници и редът на наследяване са определени в чл. 5-11 ЗН и се касае за преценка на доказателства – удостоверение за наследници, за да се установи дали едно лице се наследява от друго. Освен това въпросът дали ответницата следва да участва в делбата е разрешен с решението по допускане на делбата, постановено по гр.д. № 879/2014 г. на Смолянски районен съд.
Смолянски окръжен съд е потвърдил това определение, като е споделил изцяло изводите на първата инстанция. Допълнил е в мотивите си, че наследственото правоотношение действително представлява съвкупност от права и задължения, но то възниква в полза на онзи правен субект, комуто закона придава качеството на наследник. Удостоверяването на това качество се извършва по строго определен ред чрез издаване от административен орган на официален документ – удостоверение за смъртта на починалото лице и за неговите наследници. Наследственото правоотношение възниква от момента на смъртта на едно лице, но кое лице е страна по това правоотношение и носител на качеството наследник, се удостоверява по административен ред. С оглед на това, съдът е заключил, че няма процесуален ред в самостоятелно производство да се установява факта кое лице е наследник и кое не е, а такива факти се установяват по повод на конкретни спорове.
Предвид тези решаващи мотиви, то е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по поставените въпроси относно допустимостта със самостоятелен иск да се установява качеството наследник, след като е налице висящо производство по делба на наследствени имоти с участие на това лице.
Следва да бъде споделена като правилна практиката в решение № 110 от 18.11.2008г. по гр.д. № 4212/2007г. на І г.о, постановено по реда на ГПК /отм./, че за едно лице съществува правен интерес да установи качеството си наследник на определен наследодател, т.е. наличие на наследствено правоотношение, тъй като посредством това решение ще се легитимира занапред като наследник на този наследодател във всички случаи на оспорване на правата му. Наследственото правоотношение касае цялото имущество на наследодателя, а не само отделни такива, за които е възникнал спор за кръга на наследниците. Ако бъде отречено правото на предявяване на установителен иск за наличието на наследствено правоотношение, то този спор ще трябва да бъде разрешаван отново при последващо оспорване на правата върху други имущества на наследодателя или върху произтичащи от наследяването вземания.
Отделно, възможността за предявяване на иск за наследство е изрично посочена в чл. 110 ГПК, който предвижда особена подсъдност по местооткриване на наследството за определена група искове, като първият от тях е иск за наследство, след което следват исковете за унищожаване или намаляване на завещания, за делба и за унищожаване на доброволна делба.
По втората част на въпроса за допустимостта на заведения установителен иск за оспорване качеството наследник на един от съделителите, с оглед на висящото или приключило производство по допускане на делба на наследствени имоти, следва да бъде възприета създадената задължителна практика в Решение № 120 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 6714/13 г. на I г. о., Решение № 66 от 16.06.2014г. по гр.д. № 5605/2013г. на І г.о. и определение по чл. 274, ал.3 ГПК № 16 от 8.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5994/14 г. на IV г. о., че е допустимо съделител да предяви установителен иск по чл. 124 от ГПК докато е висящо производството по допускане на делбата по отношение на спорове, които могат да бъдат повдигани пред делбения съд в срока на чл. 342 ГПК. Пропускането на този срок не изключва възможността да бъде предявен иск по общия исков ред докато е висящо производството по допускане на делбата. П. на ненаправените в делбеното производство възражения не означава, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо.
При горните разрешения предявеният отрицателен установителен иск се явява допустим. Искът е предявен по време на висящността на делбеното производство, след като по реда на чл. 342 ГПК възражение относно участието в делбата на ищцата С. Л. не е направено. Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 16.07.2015г. – след постановяване и на първоинстанционното, и на въззивното определение за прекратяване. Интересът на ищците е обоснован с необходимостта въпросът да бъде разрешен, така че да не се повдига за в бъдеще спор относно кръга на наследниците по отношение на други наследствени имущества, права или задължения.
Обжалваното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция следва да бъдат отменени.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 424/05.05.2016г. постановено по ч.гр.д. № 159/2016г. на Смолянския окръжен съд по частната касационна жалба на Н. Р. А., Н. А. Х. и А. А. Х..
ОТМЕНЯ посоченото определение на Смолянски окръжен съд и потвърденото с него определение № 171/23.03.2016г. по гр.д. №195/2016г. на Смолянския районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
ВРЪЩА делото на Смолянски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: