5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4035 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Д. И. В. чрез адвокат С. Б. от АК-София срещу решение № 5464 от 18.07.2019 г. по в.гр.д. № 13470/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 03.01.2018 г. по гр.д. № 38078/2013 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените искове на Д. И. В. против „Летище София” ЕАД, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 8/11.04.2013 г. за уволнение на Д. И. В., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Сътрудник, охрана“ в отдел „Проверка, сигурност пътници и ръчен багаж“ /ПСПРБ/, дирекция „Сигурност“ на „Летище София“ ЕАД и за присъждане на обезщетение в размер на 6234,48 лева за оставането му без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата.
Касационната жалба съдържа доводи, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящите изхода на делото въпроси: 1. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите, и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? и 2. Може ли да се ангажира дисциплинарна отговорност на служител за нарушение, за което няма установени правила и се основава на субективна преценка? Според касатора, първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и на развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, а отделно се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение.
От „Летище София” ЕАД чрез юрисконсулт Л. И. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжността „Сътрудник, охрана“ в отдел ПСПРБ, дирекция „Сигурност“ на Летище София, което е прекратено със Заповед № 8/11.04.2013 г. на изпълнителния директор, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Съдът е приел също, че дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана заповед, връчена в срока по чл.194 КТ, а нарушението на трудовите задължения на ищеца е установено по несъмнен начин от всички събрани доказателства, вкл. от заключението на вещо лице по делото, с оглед на което е възприел изводите на първоинстанционния съд, че уволнението е законосъобразно, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание при констатация за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина от негови работници или служители. Не е налице явна необоснованост на решението, тъй като изложените мотиви от съда обективират неговата воля по предявените искове на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и не се нарушава обема на дължимата защита и съдействие, поради което позоваването на очевидна неправилност при установяване на дисциплинарното нарушение на ищеца, послужило като основание за налагане на дисциплинарно наказание, не обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Процесуалноправният въпрос, „може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите, и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни“, не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд – напр. решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр.д. № 7364/2013 г. на ІІІ г.о., решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ІІ г.о., решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о. и решение № 470/16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на ІV г.о., в които се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая, въззивният съд е обсъдил всички приети по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти и доводите на ищеца за незаконосъобразност на наложеното уволнение. Съобразявайки изводите на вещото лице по делото, съдът е установил, че дисциплинарното нарушение е извършено от ищеца, чиято трудова функция е свързана със задължения по опазване на обществената сигурност, живота и здравето на хората, което обуславя налагане на най-тежко дисциплинарно наказание. Изводите на съда са в съответствие със съдебната практика на ВКС, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение (решение № 227/29.06.2012 г. по гр.д. 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Всички тези обстоятелства са били преценявани и от въззивния съд, поради което липсва основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „може ли да се ангажира дисциплинарна отговорност на служител за нарушение, за което няма установени правила и се основава на субективна преценка“, поради следното: Както е изяснено в практиката на ВКС – напр. решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г. на IV г.о. и решение № 516/28.06.2010 г. по гр.д. № 94/2009 г., на ІІІ г.о., в които се приема, че дисциплинарното наказание за конкретно нарушение на трудовата дисциплина се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед на евентуално настъпилите или възможните да настъпят неблагоприятни последици, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение на трудовите задължения. При оспорване на наказанието, съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. В същия смисъл и решение № 133 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5394/2014 г., IV г.о., според което дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, но извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл.189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В този смисъл, от значение за тежестта на нарушението е какви са последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли върху дейността на работодателя, с оглед упражняваната от работника или служителя трудова функция. Преценката на наказващия орган е задължителна според чл.189 КТ, а дали е извършена правилно следва да се установи от съда при спор за законността на дисциплинарното наказание и решаване на въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като се вземе предвид тежестта на нарушението и всички обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, въззивният съд е осъществил съдебен контрол в съответствие с практиката на ВКС, като е приел, че дисциплинарното нарушение на ищеца е свързано с опазване на обществената сигурност и обуславя налагането на дисциплинарно уволнение поради характера на извършваната работата и значимостта на последиците от допуснатото нарушение.
След като съдебната практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, във връзка с дисциплинарната отговорност на работника и правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, не може да се приеме, че поставеният от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5464 от 18.07.2019 г. по в.гр.д. № 13470/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.