О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 30.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4103/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П. , Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д., всички със съдебен адрес – град В., приподписана от адвокат Р, срещу въззивно решение №950 от 04.08.2008 г. по гр. дело № 1350/2007 г. на Варненския окръжен съд. С него е отменено решение №1044 от 10.04.2007 г. по гр. д. №5908/2005 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен искът срещу С. Ж. Д. за признаване за установено, че не е собственик на 600/724 идеални части от имот №177, целият с площ 724 кв. м. по КП на м. „М”, при граници – имоти пл. №176 и от две страни път.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Посочени са и са представени три решения на ВКС на РБ: решение №31/04.02.2008 год. по гр. д. №910/2007 г., ІV г.о.; решение №216/27.02.2008 г. по гр. д. №1608/2007 г., V г.о. и решение №359/18.04.2008 г. по гр. д. №1450/2007 г., ІІІ г.о. Касаторите смятат, че въззивният съд в противоречие с тази практика се е произнесъл по въпроса какво е сграда по смисъла на §1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ и за това приложими ли са изискванията на чл.177, ал.3 Наредба №5/1977 г./отм./.
Ответникът по касационната жалба С. Ж. Д., град В., оспорва жалбата.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
От представените към касационната жалба решения на ВКС на РБ е видно, че според постоянната и непротиворечива практика на ВКС за понятието „сграда” по смисъла на §4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ субсидиарно приложение намират разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването на сградата, както и разпоредбата на §1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ.
С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса какво е сграда по смисъла на §1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ и за това приложими ли са изискванията на чл.177, ал.3 Наредба №5/1977 г./отм./, поради което е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Освен това касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение №950 от 04.08.2008 г. по гр. дело № 1350/2007 г. на Варненския окръжен съд, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на акта на въззивния съд.
Последното заседание пред въззивния съд е проведено на 14.04.2008 г. Към този момент ответникът по жалбата Х. И. А. вече е бил починал и по делото са били конституирани неговите наследници Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д.. В самото решение – в мотивите и диспозитива му обаче като страна по делото е посочен Х. И. А. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на процеса. Затова във всички случаи на смърт на страната съдът е длъжен да конституира нейните правоприемници и да постанови решение спрямо тях. Починалото физическо лице не е правен субект, няма процесуална правоспособност и дееспособност и не може да бъде страна в процеса, нито по отношение на него да бъде постановявано решение. Процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на процесуалното правоотношение.
Ето защо касационната жалба на Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П. , Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. трябва да се допусне до разглеждане, като на касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 75.18 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №950 от 04.08.2008 г. по гр. дело № 1350/2007 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П. , Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д., всички със съдебен адрес – град В., приподписана от адвокат Р.
УКАЗВА на Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П. , Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 75.18 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.