О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 18.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1458 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Ю. А., А. Ю. П. , С. Ю. Т. и Р. К. Ч. против решение от 12.03.2009г. по гр.д. № 21/2009г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 346/30.12.2005г. по гр.д. № 197/2001г. на РС – Гоце Д. в частта му, с която е било уважено възражението на касаторите за подобрения и за признаване право на задържане и е бил отхвърлен предявеният против тях иск по чл. 109 от ЗС. Вместо това е отхвърлено възражението на касаторите против А. А. Б., Б. М. Ч. за извършени от тях подобрения на обща стойност 6560 лв.в имот 015038 и за признаване право на задържане на същия имот.важен е против тях иска по чл. 109 от ЗС за премахване за тяхна сметка на стопанска постройка /плевня/ и резервоар /водоем/
За да постанови това решение, въззивният съд е взел предвид следното. С влязлата в сила част от решението на РС е уважен искът по чл. 108 от ЗС, предявен от А. А. Б., Ф. М. К. К. М. Б. и Б. М. Ч. против касаторите досежно имот 015038, възстановен на ищците по този иск по реда на ЗСПЗЗ с решение № 1* от 15.12.1994г., като наследници на М. Д. Б. Възражението за подобрения на касаторите е отхвърлено защото процесния имот са получили за лично ползване от ТКЗС и в него са изградили стопанска постройка и водоем в периода 1975г. без да им е учредено право на строеж. Съдът е приел, че те са били само държатели на имота и нямат право на подобрения нито по чл. 72 от ЗС. Поради това, че стопанската сграда и водоема са строени незаконно и ограничават правото на собственост на ищците, съдът е осъдил касаторите да премахнат тези две подобрения на основание чл. 109 от ЗС.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 72 от ЗС и чл. 40 от ЗТСУ/отм/ и чл. 225 от ППЗТСУ
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се формулира въпроса имат ли право на подобрения касаторите, на които имота е предоставен за ползване от ТКЗС. Счита, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, поради което се позовава на основанието по чл. 280 ,ал.1 т.2 от ГПК Позовават се на ПП-6-74, т.3, относно необходимостта от изследване на въпроса дали са владелци, или са само държатели, на Р № 875/31.07.2000г. по гр.д. № 2283/1999г. на ВКС, ІV гр.о. относно вида и стойността на подобренията и Р № 56 от 1997г. ІV гр.о. относно кръга на лицата в обхвата на пар.4в от ПР на ЗСПЗЗ и чл. 72 от ЗС.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба правен въпрос е имат ли право на подобрения касаторите, на които имота е предоставен за ползване от ТКЗС. По този въпрос се е произнесъл ВКС в първото касационно решение по този спор, постановено по гр.д. № 317/2008г., а и нормата на пар.4 от ЗСПЗЗ е ясна. С влизането й в сила се прекратява правото на ползване, предоставено с актове на МС. Предоставянето на имот за лично ползване от ТКЗС не попада под хипотезата на този и следващите текстове, допускащи трансформирането на правото на ползване в право на собственост, или възможност за ползувателите по пар. 4в от ЗСПЗЗ да получат стойността на направените от тях подобрения на основание чл. 72, от ЗС. Тъй като касаторите не са ползуватели на основание актове на Президиума на МС, на ДС, или на МС, нямат право да получат увеличената стойност на подобренията, които са направили, не може да им се признае и право на задържане. Същото е прието и във възивното решение, което е в унисон с представените от касаторите решение № 875/31.07.2000г. и решение № 56/1997г. ІV гр.о. Като ползуватели, на които имота е предоставен от ТКЗС за лично ползване, те нямат качеството на владелци. И този извод на въззивния съд е в унисон с т.3 от ПП-6-1974г. Изграждането на стопанска сграда и имота и водоем не могат да се приемат и за необходими разноски за подържане на имота. Те са незаконно построени в чужд имот без учредено право на строеж, защото касаторите не доказват да са се възползвали от възможността, предвидена в чл. 3 , ал. 4 и 5 от ПМС № 4 от 12.02.1988г. /ДВ бр. 19 от 11.03.1988г. – имота не им е предоставен от ИК на ОНС, не е узаконена постройката за сезонно ползване, поради което е уважен и негаторния иск. И на това основание не се дължи стойността им на касаторите.
По изложените съображения, наведеното от касаторите основание за допускане до касация – чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК не е обосновано. Възивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.03.2009г. по гр.д. № 21/2009г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ю. Ю. А., А. Ю. П. , С. Ю. Т. и Р. К. Ч..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: