О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№159
София,30.12. 2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3471 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Г. С. против решение № 78/18.04.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 79/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като И. З. К. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Изразява становище, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Н. С. е подал и частна жалба вх. № 1403/19.03.2008 г. против определение на Варненския апелативен съд по същото дело, с което е отказано издаване на обратен изпълнителен лист. Излага доводи за незаконосъобразност.
Насрещната страна не е изразила становище по частната жалба.
По касационната жалба:
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая, не намира приложение хипотезата на чл. 280, т. 1 ГПК, на която се основава касатора и жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане.
С решението, против което е подадена касационната жалба Н. С. е осъден да заплати на И. К. сумата от 20 000 лв. – дадено капаро по предварителен договор за продажба на вземане, както и лихва за забава в размер на 823,11 лв., натрупана за периода 30.11.2004 г. – 31.03.2005 г.
За да постанови този резултат съдът е установил, че Н. С. се е задължил да продаде на И. К. вземането си срещу трети лица за сумата от 150 000 лв. след като продавачът изпълни редица условия, уговорени в договора, включително налагане на възбрани върху недвижими имоти и запори върху движими вещи на длъжниците. С анекс от 03.06.2004 г. страните са преуредили отношенията си, като сключването на окончателния договор е поставено в зависимост от изхода на спора по въззивно гр.д. № 1648/04 на ВОС /жалба срещу действията на съдия-изпълнител по вдигане на наложените възбрани,/ с което се гарантира събираемостта на вземането на Н. С. – кредитор по изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение.
След неблагоприятният за С. резултат по горното дело и поради това, че нови възбрани върху същите имоти или други на длъжниците, не са вписани, то окончателен договор за цесия не може да се сключи.
Дадените 20 000 лв. от И. К. като капаро, подлежат на връщане, като Н. С. /обезщателят/ няма основание да ги задържи, защото е неизправна страна.
Поставените от касатора в изложението му по чл. 280, ал. 1 ГПК материално правни въпроси – даването на срок за реално изпълнение води ли до изменение на договора; промяната в срока за изпълнение, новира ли договорното отношение; намерението за новацията може ли да се предполага, са принципно важни, но не са съществени за решението, което се обжалва. В тази връзка и представената практика на Върховния касационен съд /тази на Върховния административен съд не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК/, е неотносима към разглеждания случай.
Касаторът е по-скоро несъгласен с извода на съда за съдържанието и същността на постигнатата между страните договореност за преуреждане на отношенията, отразена в подписания от тях констативен протокол от 19.10.2004 г.
В тази връзка, неотносим към случая, поради което е и несъществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК поставеният въпрос за правната природа на протокола по чл. 488а ГПК /отм./, доколкото съдът е изложил съображения, преценявайки волеизявления на страните, писмено оформени и подписани от самите тях.
Не е налице и противоречие с практиката на Върховния касационен съд, каквото е твърдението на касатора.
В заключение, не са налице основания за допускане до разглеждане на касационната жалба.
По частната жалба:
Тя е неоснователна.
Искът е уважен от първостепенния Варненски окръжен съд с решение, постановено по гр.д. № 577/2005 г.
То е потвърдено от Варненския апелативен съд, който е издал и изпълнителен лист на ищеца по невлязлото в сила въззивно решение.
След отмяната му от състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 762/2007 г., делото е върнато за ново разглеждане от втората инстанция.
Ответникът /длъжник по изпълнението/ е поискал издаване на обратен изпълнителен лист срещу ищеца И. К.
С определение № 83/11.03.2008 г. молбата е отхвърлена.
Правилно апелативният съд е изследвал хипотезата на 241, ал. 3 ГПК /отм./, защото издаването на изпълнителен лист на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, предл. последно ГПК /отм./ е по невлязло в сила решение. Материално-правният спор не е пререшен от състава на Върховния касационен съд, като с отмяната на въззивното решение, делото е останало висящо при условията на чл. 218з ГПК /отм./.
Законосъобразно съдът е посочил, че няма основание за издаване на обратен изпълнителен лист още и поради липса на доказателства за предприето изпълнение по първоначалния.
В заключение частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Н. Г. С. против решение № 78/18.04.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 79/2008 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 83/11.03.2008 г на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 79/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: