О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 05.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3918/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Д. П. против решение №687/30.04.2008г. на Пловдивски окръжен съд,VІ състав,постановено по гр.д. №174/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1,т2 и т.3 от ГПК.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от КТ,касаторът посочва,че въззивното решение е постановено в противоречие с на нормата на член 188 от ГПК/отм/,което съставлява съществено процесуално нарушение. Изложени са доводи,че съдът е подходил избирателно,като е формирал изводите без да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност. По същество изложеното в тази връзка представляват касационни оплаквания по член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
В посоченото в точка второ римско на изложението,депозирано от касатора,се твърди,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата,като са цитирани две решения,постановени от ВКС,приложени към същото,а именно решение №1662/31.01.1994г. по гр.д. №306/1993г. по описа на ВС,ІVгр.отд и решение №1144/20.06.2003г. по гр.д. №904/2002г. по описа на ВКС,ІV гр.отд. Този критерий визира противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища,но йерархично долустоящи на ВКС. Следователно горепосочените решения на ВКС са неотносими към обосноваване на тази хипотеза за допускане на касационно обжалване.
На последно място,в точка трето римско от изложението си,касаторът се позовава на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,когато съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона-конкретно разпоредбата на член 2 т.6 от ЗОДОВ,като се излагат аргументи,че ако въззивното решение остане в сила,ще се създаде прецедент за неточното прилагане на закона. Това отново представява касационно оплакване по смисъла на член 281 т.3 от ГПК. Това е така защото хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК изисква произнасянето на съда по съществения въпрос да е свързано с необходимостта от тълкуване на закона,в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдът се произнася за пръв път по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона ,за да възприеме друго. Следователно не са налице основанията,сочени от касатора и предвидени в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,за допускане на касационна обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №687/30.04.2008г. на Пловдивски окръжен съд,VІ състав,постановено по гр.д. №174/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: