О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 5083/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г. от с. Щ., Обл. Русе, подадена от пълномощника му адв. С, срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 208 от 26.05.2008г. по в.гр.д. № 128/2008г. в частта, с която е оставено в сила решение № 219 от 06.12.2007г. по гр.д. № 3444/2007г. на Русенския районен съд в частта, с която П. Г. е осъден да заплати на Й. Г. Ц. сумата 4350,70 лв. на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Ответницата Й. Г. Ц. от гр. Р. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че ответникът П. Г. Г. в съответствие с учредената му с пълномощно рег. № 2* от 19.02.2007г. представителна власт, е продал на трето лице собствения на ищцата недвижим имот в гр. Р. и е получил заплатената от купувача цена от 10 265,90 лв. От тази сума е предал на ищцата на 07.03.2007г. 1 000 лв., с които същата погасила заем към св. А. На 09.03.2007г. ищцата закупила недвижим имот – дворно място с къща, в с. Щ. за сумата 4 385,20 лв. съгласно отразеното в нот. акт № 53/2007г., която сума е изплатила с част от получените от продажбата на апартамента пари. Съдът не е възприел твърденията на ответника П за извършени от него плащания на обзавеждането на къщата в с. Щ., за покупка на телевизор, ютия, плащане на такса за кабелна телевизия, сметка за телефонни разговори и на разходите по осъществяването на двете сделки, с остатъка от продажната цена на апартамента, поради липса на доказателства. Квалифицирал е иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД и е осъдил ответника да заплати на ищцата неотчетената сума от продажбата на апартамента в гр. Р. в размер на 4 350,70 лв., след приспадане на сумата 1000 лв. и на други признати от ищцата плащания с получените от продажбата на апартамента пари.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът П. Г. Г. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Излага съображения, че същественият материалноправен въпрос за изпълнението на задължението му по договора за поръчка, е решен в противоречие със съдебната практика. Прилага копия от решение № 667/06.10.2005г.по гр.д. № 991/2004г. на ВКС, ТК, ІІ о. и решение № 583/1995г. по гр.д. № 2200/94г. на ВС, V г.о. Излага съображения, че неправилно съдът не е приел за установено и плащането на покъщнината с парите от продажбата на апартамента.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика по въпроса за частичното неизпълнение на задължението по договора за поръчка. Приложените решения не са в противоречие с изводите на въззивния съд по съществения за решаването на настоящия спор въпрос за цялостно изпълнение на задължението на довереника към доверителя. С първото от тях е прието, че едностранният характер на упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен нейният каузален характер. За да се освободи от задължението си по отчетната сделка, довереникът следва не само да предаде на доверителя полученото от трети лица, но и това, което той самият е получил от последния във връзка с изпълнението на поръчката. Липсата на ангажирани доказателства от страна на ответника е достатъчно за да възникне в негова тежест задължение за възстановяване на процесните суми в съответствие с чл. 284, ал. 2 ЗЗД. С второто решение е прието, че е недопустимо предявяване на иск по чл. 59 ЗЗД при положение, че съществува възможност за предявяване на иск с друго правно основание. В съответствие с посочената от жалбоподателя практика въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД и поради липса на допустими по ГПК доказателства за твърдените от жалбоподателя обстоятелства, че е заплатена покъщнина с част от парите от продажбата на апартамента, сумата 8 000 лв. не е приспадната от задължението на ответника.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 208 от 26.05.2008г. по в.гр.д. № 128/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: