ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
София, 18.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 152/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Б. – от гр. С. срещу Решение № 362 от 5. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 1219/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила Решение № 108 от 22.VІІІ.2007 г. по гр.д. № 21945/ 2006 г. на СРС, 27 с., с което е отхвърлен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД за апартамент № 72, находящ се в гр. С., ж.к.”К” бл. 331-Б, вх.”А”, ет.16, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и това е въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата – съдът е приел, че издадените от министъра на в. р. Заповед № Ів387/ 28.ІІІ.2005 г. и № Ів1289/ 27. Х.2005 г. са административни актове, което е в противоречие с Определение на ВАС № 4144/ 18.ІV.2006 г. по адм.д. № 11866/ 2005 г. Жалбоподателят поддържа, че между него и МВР са възникнали гражданско – правни отношения, в които страните са равнопоставени и гражданският съд следва да разгледа спора за тези отношения. Счита, че решението противоречи и на практиката на ВКС, изразена в Решение № 277 / 2.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 1350/ 1999 г.
Ответникът по касационната жалба М. на външните р. – гр. С. с писмен Отговор оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за апартамент № 72, находящ се в гр. С., ж.к.”К” бл. 331-Б, вх.”А”,ет.16. Изложени са съображе – ния, че е започнала процедура по покупко – продажба, съгласно глава трета от Наредба за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти – частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР (Д.в. бр. 36/ 1999 г., отм. Д.в. бр. 62/ 2007 г.). Направен е извод, че се касае за смесен фактически състав, който завършва с договор за покупко – продажба по чл. 38 от Наредбата и включената в състава заповед на министъра, не е споразумение между равнопоставени гражданскоправни субекти, а административен акт. Съдът е заключил, че между страните няма предварителен договор, а незавършен фактически състав, който може да бъде приключен само от съответния административен орган, и гражданският съд може да замести по реда на чл. 19 ал. 3 ЗЗД волята на страната по гражданскоправна сделка, и няма правомощия да замени волеизявлението на административния орган.
Жалбоподателят сочи съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за които поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата и че е решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 277 от 2.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 1350/ 1999 г. – за характера на издаваните от министъра на в. р. заповеди при продажба на жилища от ведомствен жилищен фонд на МВР. Този въпрос може да е важен, но не е съществен за изхода на делото, тъй като от отговора му не зависи правилното решаване на спора. С оглед данните по делото може да се изведе същественият материалноправен въпрос и той е: при неприключила процедура за продажба на ведомствено жилище с подписан от министъра на в. р. и купувача договор по чл. 38 ал.1 от Наредбата, може ли да се приеме, че молбата на кандидат – купувача до жилищната комисия с приложенията по чл. 35 от Наредбата, заповедта на министъра на МВР по чл. 36 ал. 2 от Наредбата и плащането на цената, съставляват насрещни съвпадащи волеизявления на страните по предварителен договор за продажба и при неподписване на договора по чл. 38 от Наредбата, може ли съдът да приеме, че е налице предварителен договор, който да обяви за окончателен по чл. 19 ал. 3 ЗЗД или се касае за незавършен фактически състав.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по поддържаните от жалбоподателя съображения, че решението противоречи на практиката на ВКС, изразена в Решение № 277 от 2.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 1350/ 1999 г. Практиката на ВКС по изложения въпрос, е в смисъла, изложен от въззивния съд и от посоченото от жалбоподателя решение не може да се направи извод за практика на ВКС в друг смисъл – посоченото решение се отнася за разваляне на договор поради неизпълнение, сключен между продавач ЕТ ”В. – М. Г” и купувач Р. С., следователно не се касае за продажба на имот от ведомствения жилищен фонд на МВР, нито за иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД за такъв имот. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че въпросът е решен в противоречие с Определение на ВАС № 4144/ 18.ІV.2006 г. по адм.д. № 11866/ 2005 г. за същността на издадените заповеди от министъра на в. р. , тъй като съдебните актове, постановени от ВАС, не са от посочените в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят не излага доводи в подкрепа на становището, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, нито сочи решения в подкрепа на този довод.
С оглед изложеното не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 362 от 5. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 1219/ 2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ”д”с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: