О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №909 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадени касационни жалби и от двете страни: 1/ от касатора -ищец „С„Телец” Е. гр. П., чрез адвокат В, с вх. №3095/09.06.2009 год. 2/ от кастора-ответник „А” Е. гр. П., чрез адвокат М, с вх. №3501/23.06.2009 год., двата на Плевенския окръжен съд срещу решение № 306 от 20.05.2009 год. и Д. такова с № 373 от 12.06.2009 год. по в.гр.д. №21/2009 год. на Плевенския окръжен съд, ГК, с които частично е отменено първоинстанционното решение №156 –VІІ/11.11.2008 год. по гр.д. №2701/2008 год. на Плевенския районен съд VІІ гр.състав, с което е уважен предявеният от „С” Е. гр. П. против „А” Е. иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 16 020.80 лв., представляващо дължимо възнаграждение по договор за изработка, а е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за забава в размер на 1 191.85 лв. Отхвърлено е и направеното от ответника възражение за прихващане със сумата по главницата, на основание уговорената неустойка за забава, дължима от изпълнителя, За да отхвърли възражението за прихващане районният съд е приел, че настъпилата забава не е по вина на ищеца. По повод жалби и от двете страни с обжалваното въззивно решение № 306 от 20.05.2009 год. и Д. такова с № 373 от 12.06.2009 год., двете по в.гр.д. №21/2009 год. на Плевенския окръжен съд, ГК частично е уважено направеното от ответника възражение за прихващане за сумата 13 217.16 лв., поради което след отмяна на първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата над 2 803.64 лв., искът е отхвърлен за сумата 13 217.16 лв. За да уважи частично направеното от ответника възражение за прихващане, окръжният съд е приел, че забавянето на възложителя-ищец да извърши договорените СМР е необосновано по смисъла на чл.1 раздел VІІ от договора само за 33 дни, защото за срок от 30 дни се е наложило извършване на укрепителни работи, без които строежът не би могъл да продължи. Отменено е решението на районния съд и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 911.84 лв. и е уважен в тази му част.
Касаторът „С” Е. твърди, че обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 13 217.16 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 911.84 лв., както и за присъдените разноски е незаконосъобразно и необосновано. Подържа нарушение на чл.103 ЗЗД, защото възражението за прихващане е уважено, независимо че насрещното вземане не е ликвидно и не е изискуемо.
Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи, че основният правен въпрос е възможността да се направи от ответника „А”Е. възражение за прихващане , без да са събрани доказателства за забавата. В изложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК отново приповтаря доводите за неправилност на решението в обжалваната част.
Касаторът ”А”Е. подържа, че обжалваното решение в частта, с която не е уважено изцяло възражението му за прихващане, както и в частта, с която е уважен срещу него искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 911.84 лв. е неправилно, постановено при нарушения на процесуалните правила, допуснати при обсъждане на събрания доказателствен материал.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК при формулиране на основанията за достъп до касация преповтаря текста на закона- чл.80, ал.1-3 ГПК и доводите за неправилност на обжалваното решение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от страни, активно легитимирани за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция, изчерпателно изброени в чл.280, ал.1 ГПК, са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
И двамата касатори не са посочили основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулират материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Не представлява такъв въпрос приетата от съдилищата фактическа обстановка. С оглед забраната за събиране на доказателства от касационния съд/арг. от чл.293, ал.3 ГПК/, касационната инстанция е съд по правото, а не по фактите. Затова и не представлява посочване на правен въпрос, обусловил изхода на делото, обсъждането в касационните жалби на фактическите изводи на въззивния съд, както и въведената от „С” Е. липса на доказателства за периода на забавата. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационните жалби по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК и на двете страни, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Преформулирането на текста на нормата на чл.280, ал.1 ГПК от касатора „А”Е. също не представлява посочване на общия правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. Такова основание ще е налице когато хипотезата на правната норма, регламентираща основанията за достъп до касация, е дефинирана чрез конкретното й проявление в спора по делото. Сочените от същия касатор нарушения на материалния и процесуален закон, представляват основания за касационно обжалване- чл. 281, т.3 ГПК, които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване. По тях съдът се произнася в стадия по разглеждане на касационната жалба по същество, само ако тя се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 306 от 20.05.2009 год. и Д. такова с № 373 от 12.06.2009 год. по в.гр.д. №21/2009 год. на Плевенския окръжен съд, ГК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: