О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1590
София, 16.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №592/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Б. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение от 04.03.2011 г. по гр.д.№10815/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 05.7.2010 г. по гр.д.№33510/2009 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ г.о., 64 състав, в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ е отхвърлен за сумата 5966,19 лева, за периода от 01.5.2009 г.-22.10.2009 г., както и в частта, в която в полза на [фирма] – София, са присъдени разноски в размер на 38 лева, и вместо това [фирма] – София, е осъдено да заплати на ищеца Х. Ц. Х. сумата 5966,19 лева, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. В останалата част решението на първата инстанция е потвърдено.
Въззивната инстанция, позовавайки на разпоредбата на чл.272 ГПК е споделила изводите на районния съд по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ относно установения по безспорен начин факт за наличие на основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работата в дружеството – работодател. В допълнение е посочено, че това намаляване обема на работат са не е довело до реална необходимост от прекратяване на трудовия договор с ищеца, след като след процесното уволнение на почти идентична длъжност, от която са отпаднали единствено второстепенните функции на технически сътрудник, е назначено друго лице.
С оглед прилагането на разпоредбата на чл.272 ГПК следва да се посочат мотивите на първата инстанция, в които решаващият извод на съда е, че обема на работа при ответника по исковата молба значително е намалял, но това намаление като цяло засяга основната дейност на работодателя, включително и снабдителската функция на ищеца, но не и основното му задължение по длъжностната характеристика като шофьор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Налице ли е нова щатна длъжност в случаите, когато част от трудовите функции са отпаднали, трудовото възнаграждение е различно, има нови изисквания за заемане на длъжността ?, и
2. Когато се прави сравнение между две сходни/частично/ длъжности, допустимо ли е да се третират като идентични ?
Сочат се решения на ВС и ВКС.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – Х. Ц. Х., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяните от касационния жалбоподател материалноправни въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивната инстанция, съобразени с разпоредбата на чл.272 ГПК.
Поставените въпроси не кореспондират с решаващият извод, че е налице намаляване като обема на работата в предприятието – работодател, което засяга снабдителската функция от длъжността на ищеца, но не и неговата основна функция по длъжностната му характеристика като шофьор.
В посочения смисъл е налице и уеднаквена практика на ВКС, опредметена в решение №29/08.02.3011 г. по гр.д.№265/2010 г., ІV г.о., с което е прието, че при прилагане на основанието на прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.11 т.3 КТ се изисква изследване на елементите му следва да се налице намаляване обема на работа не в цялото предприятие изобщо, а към съответната конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да се установи как намаляването обема на работата в предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител.
Поставените от касационния жалбоподател въпроси не са свързани с изложеното. Същите биха били относими към спор относно прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в чл.328, ал.1 КТ, и евентуално към въпроса за подбора, както и ако решаващите изводи на съда са във връзка с въпросите, които жалбоподателят поставя.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 04.03.2011 г. по гр.д.№10815/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав, по подадена от [фирма] – София касационна жалба, вх.№17668/28.02.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: