4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1594
С., 19.12..2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 815 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 505 от 24.11.2011 година по гр.д. № 163/2010 година на Софийски окръжен съд са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от Б. Р. Й. от [населено място], Софийски област против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер на 6533 лева – пропуснати ползи, изразяващи се в разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2008 г.; сумата 1542 лева, съставляващи разходи за лекарства за същия период, както и сумата 6000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионалното заболяване. В решението е прието за установено, че ищцата Б. Й. страда от заболяването „бронхиална астма средно тежка форма”, имащо професионален характер, настъпило в резултата на условията на труд в ответните предприятия, осъдени да и заплатят обезщетения за причинените от заболяването и вреди с влезли в сила съдебни решения, последното по гр.д. № 634/2007 година на Софийски окръжен съд. Прието е, че в периода след 01.01.2006 г. ищцата е претърпяла имуществени вреди в резултат на невъзможността да получава трудово възнаграждение, което би реализирала като здрава, както и вреди от разходи за медикаментозно лечение, наложено поради професионалното и заболяване. Прието е, че с ЕР на ТЕЛК от 06.03.2007 г. ищцата е била преосвидетелствана, при което професионалното и заболяване е потвърдено, при увеличаване на общата намалена работоспособност от 73,1% на 98%, от които 50 % поради професионалната болест „бронхиална астма, средно тежка, кортикозависима” и констатация за настъпила „вегетативна полиневропатия на горните крайници лека степен”. Въз основа на експертното решение и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, съдът е формирал извод за влошаване на здравословното състояние на ищцата, резултат на професионалното и заболяване, което и е причинило физически и морални страдания от засилен задух вследствие на хронична дихателна недостатъчност; уморяемост, отпадналост, сериозен психически и душевен дискомфорт поради наложителните чести престои в болнични заведения и чувство за безполезност поради невъзможност да работи – неимуществени вреди, за които е определено обезщетение по справедливост в размер на 6000 лева.
Касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по обуславящия изхода на делото въпрос: „налице ли е ексцес в заболяването на ищцата”. Изложени са доводи за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, съгласно която обезщетение за разлика между трудово възнаграждение и пенсия се дължи до навършване на право на пенсия за изслужено време и възраст. Поддържа се, че по въпросите за погасителната давност по искове по чл. 200 КТ решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК ВС; решение № 1132 от 16.11.1992 г. по гр.д. № 1336/1991 г. ІV г.о. ВКС; решение № 1830 от 18.11.1994 г. по гр.д. № 2399/1994 г. ІV г.о. ВКС и решение № 1276 от 14.10.1993 г. по гр.д. № 2398/1992 г. на І г.о. ВС НР.
Ответницата по касационната жалба Б. Р. Й. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Д. за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен. Както правилно е отчетено във въззивното решение, постановката на т. 6 от ППВС № 4 от 1975 г., съгласно която обезщетение между трудово възнаграждение и пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст, следва да се прилага при съобразяване с измененията в нормативно определените изисквания за придобиване право на пенсия – обезщетението се дължи до придобиване право на пенсия съгласно изискванията на чл. 68 КСО, каквито обстоятелства не са установени по делото. В този смисъл не е налице и противоречие с т.1 от ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК ВС.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложените решения на Върховния касационен съд. Съдът не е зачел възражението за погасителна давност, изхождайки от обстоятелството, че предявените претенции са за обезщетения за период от три години преди завеждане на иска, т.е. в рамките на срока по чл. 358, ал.1, т.3 КТ – извод, съответстващ на приетото в решение № 1830 от 18.11.1994 г. по гр.д. № 2399/1994 г. ІV г.о. ВКС и т. 2 от ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК ВС.
Липсва противоречие и с приложените решение № 1132 от 16.11.1992 г. по гр.д. № 1336/1991 г. ІV г.о. ВКС, касаещо определянето на обезщетение, когато общото заболяване е заболяване е допринесло за увреждане при трудова злополука (въпрос, неотносим към претенцията за вреди от професионално заболяване) и решение № 1276 от 14.10.1993 г. по гр.д. № 2398/1992 г. на І г.о. ВС НР, касаещо правото на обезщетение при инвалидност трета група, когато работникът е отказал да изпълнява предлаганата и работа – въпрос без отношение към процесното правоотношение.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК липсва правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за влошаване на здравословното състояние на ищцата. Изведения от касатора въпрос: „налице ли е ексцес в заболяването на ищцата” е по съществото на правния спор, касаещ правилността на обжалваното решение – възприемането на фактическата обстановка; обсъждането на събраните по делото доказателства и формираните правни изводи, но не дава основание за допускане на касационно обжалване с оглед точното приложение на чл. 200 КТ и развитието на правото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 600 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат З. Н. от АК, [населено място].
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 505 от 24.11.2011 година по гр.д. № 163/2010 година на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Б. Р. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Софийски област сумата 600 (шестстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: