О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1598
София 26.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1170/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е. К. като настойник на Л. Г. К., град Т., подадена от пълномощника и адвокат Н, срещу решение №58 от 16.04.2009 г. по гр. дело №134/2008 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е отменено решение №387 от 04.07.2007 г. по гр. д. №1392/2006 г. на Търговищкия районен съд и е отхвърлен предявеният от М. Е. К. като настойник на Л. Г. К. срещу М. Д. С. иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №137, том ІІ от 18.07.2003 г., на нотариус №317 Г. , на основание чл.31, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че ищцата страда от психично заболяване „параноидна шизофрения”. Независимо от това от доказателствата по делото е установено, че към датата на сключване на договора е могла да разбира и ръководи действията си.
Ответникът по касационната жалба М. Д. С., град Ш., не е заявил становище.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси и материалноправни въпроси за това, че основанието за унищожаемост на договора по чл.31, ал.1 ЗЗД е в защита на тези, които са изпаднали в състояние да не могат да се грижат за своите работи и със сключването на договора обикновено са накърнени значителни техни имуществени интереси. Доказването на това основание е свързано с много трудности. По тази причина двуинстанционното производство е недостатъчно за постановяване на правилен съдебен акт. Въпросът кога е доказано наличието на временно състояние на неспособност за разбиране или ръководене на действията е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представено е решение на Великотърновския апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №58 от 16.04.2009 год. по гр. дело №134/2008 год. на Търговищкия окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Представеното от жалбоподателката решение на Великотърновския апелативен съд обаче не е влязло в сила. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила решение. Това е така, защото само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл.296 ГПК решения. Решенията, които са обжалваеми, т.е. подлежат на отмяна по реда на инстанционния контрол, са извън приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като повдигнатите от касатора въпроси са решени в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея във всеки конкретен случай трябва да се изследва дали има разумно формирана воля, насочена към пораждане на правните последици от договора или е налице временно състояние, което изключва възможността да се разбират и ръководят действията.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58 от 16.04.2009 г. по гр. дело №134/2008 год. на Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.