2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 596 от 2011 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр.София, 11.01.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 596 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Д. срещу определение № 429 от 22.11.2011 г. по гр.д.№ 1107 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., с което е върната като недопустима подадената от Д. касационна жалба вх.№ 6907 от 17.08.2011 г. срещу решение № 198 от 14.07.2011 г. по в.гр.д.№ 377 от 2011 г. на Хасковския окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Ответницата по частната жалба Р. Т. М. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалвания съдебен акт на 24.11.2011 г., а частната жалба е подадена по пощата на 30.11.2011 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК и чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна: Касационната жалба е подадена на 17.08.2011 г. Тоест, касационното производство е образувано след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по дела с цена на иска до 5000 лв. По дела с предмет недвижим имот, образувани при действието на отменения ГПК, като настоящото дело, цената на иска съгласно чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ е 1/4 от данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от удостоверение изх.№ [ЕГН] от 02.05.2006 г. на [община], цената на предявения иск за установяване на собственост по чл.255 от ГПК /отм./ върху 12 кв.м., представляващи реална част от парцел V-582 в кв.238 по плана на [населено място], е много под 5000 лв.- 906,40 лв. /1/4 от 3625,60 лв.-данъчната оценка на гаража с площ от 18 кв.м., част от който са процесните 12 кв.м./. Поради това определението на ВКС, Второ г.о. за връщане касационната жалба срещу касаещото тази част от имота въззивно решение, поради недопустимост на касационното обжалване, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 429 от 22.11.2011 г. по гр.д.№ 1107 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.