5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
С., 12.01. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
ч. гр. д. № 51/2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 7305 от. 12.09.2016г. на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. Н. Н. против въззивно определение № 510 от 30.06.2016г. по ч.в.гр.дело № 325/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено определение № 201 от 28.09.2015г. по гр. дело № 1/2015г. на Оряховски районен съд, с което са оставени без разглеждане предявените от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл. 124 ГПК против С. З. И., В. Б. Н. и Ц. Н. Н. като недопустими и е прекратено производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – налице ли е правен интерес за арендатора да защити правата си по договори за аренда върху отдадените му за ползване имоти по реда на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, чрез искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 124 ГПК, в случаите в които е налице спор за собственост върху тях между арендодателя му и последващи приобретатели и последният от тях е отправил изявление за едностранно разваляне на договорите за аренда. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС за наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване недействителност на сделка от трето лице, което не е страна по нея, чрез която поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците В. Б. Н. и Ц. Н. Н. чрез пълномощник адв. Н. И. в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск се преценява конкретно за всеки отделен случай. Изложени са съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение, което е съобразено със съдебната практика на ВКС по поставения правен въпрос. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът С. З. И. не е представил писмен отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с въззивното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по -нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос в частта относно наличието на правен интерес за арендатор да защити правата си по договори за аренда върху отдадените му за ползване имоти по реда на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, чрез искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 124 ГПК, има отношение към решаващите правни изводи за изхода на делото, но с обжалваното определение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, според която за да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право, или да се претендира отричано от него право, щом правата на ищеца се зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение, както и че с правото на установителен иск се ползват и тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение, без да имат качеството на процесуален субституент – решение по гр. дело № 4829/2008г., четвърто г. о., ВКС и определение по ч.г.д. № 2998/2014г., второ г. о., ВКС имащи задължителен характер.
С оглед характера на предявените установителни искове за недействителност на три договора за покупко – продажба на недвижими имоти, като привидни, сключени между ответниците, в допълнение по поставения правен въпрос следва да се посочи, че установителният иск за нищожност на договора е субсидиарна форма за защита на нарушени материални субективни права и поставя изискване за правен интерес от неговото провеждане, който се явява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, обуславя принадлежността на правото на иск и процесуалната легитимация на лицето оспорващо валидността на чужда сделка. Посочената предпоставка следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към момента на постановяване на решението по него.
Правният интерес се извежда от правните твърдения на ищеца, който може да е носител на спорното право, може и да не участва в спорното материално правоотношение, но неговото право да се засяга от правото претендирано от друго лице. Свързаното с правния интерес от иска материално право може да произтича от различни пораждащи го факти, но при всеки случай ищецът следва да установи, че нищожността на сделка е правопрепястващ факт за настъпването на определени гражданскоправни последици в неговата имуществена сфера.
С обжалваното определение посочената съдебна практика не е нарушена.
Прието е, че ищецът – жалбоподател е предявил искове за прогласяване, като привидни, на три договора за покупко-продажба на недвижими имоти (ниви в землището на [населено място] и един УПИ със сгради), оформени с нотариални актове № 67, № 68 и № 69 от 2010г., с които [фирма], чрез управителя си С. З. И. – ответник в производството, продал на другия ответник В. Н. процесните земи с твърдение, че страните по тях не желаели собствеността върху имотите да премине върху купувача (абсолютна симулация), с оглед на което ответникът И. не е собственик на арендуваните от ищеца земеделски земи по два договора за аренда от 2009г., сключени с [фирма], а също и на ползвания от него УПИ със сгради в [населено място] по безвъзмезден договор за ползване с посоченото еднолично дружество, съответно на което претенциите на ответника И. за заплащане на арендни вноски и изявлението за разваляне на арендните договори са неоснователни и пречат на спокойното и безпрепятствано ползване на имотите от ищовото дружество. Тъй като арендодателят му [фирма] бездействал и не упражнил правата си за разваляне на договорите за покупко – продажба, дружеството ищец, като кредитор на продавача по сделките [фирма], упражнява права на длъжника си и моли на основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД и чл. 124 ГПК да се прогласи нищожността на договорите оформени с нотариални актове № 67/2010г., № 68/2010г. и № 69/2010г. и се признае за установено по отношение на ответниците С. И., В. Н. и съпругата му Ц. Н., че [фирма] е собственик на недвижимите имоти, предмет на договорите по посочените нотариални актове. Съдът е приел, че така предявите установителни искове са недопустими, поради липса на правен интерес от предявяването им – извършеното разпореждане с процесните недвижими имоти от техния собственик не накърнява признатите от закона права на ищеца, като ползувател на имотите в качеството му на арендатор по отношение на земеделските земи, и на заемател по отношение на урегулирания имот застроен със сгради по договор за заем за послужване. Прието е, че собственикът на имотите може да се разпорежда с тях и това не накърнява правата на арендатора, тъй като нормата на чл. 17 от ЗАЗ урежда правоотношенията между страните в хипотеза, при която арендодателят прехвърля арендуваните земи на друго лице – ал. 2-ра предвижда, че приобретателят на арендуваните земи замества арендодателя – прехвърлител, като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, както са вписани настоящите два арендни договора, а относно заетия имот съдът е посочил, че отношенията между страните се уреждат по реда на чл. 249 ЗЗД – с продажбата на недвижимия имот, собственикът е упражнил правото си да иска връщане от заемателя на вещта, при наличие на неотложна нужда.
От изложеното е видно, че ищецът като трето лице по отношение на оспорените договори, не е участник в спорното материално правоотношение, поради което следва да установи правен интерес от предявяване на исковете. От наведените твърдения в исковата молба, такъв правен интерес не може да се изведе, тъй като с извършените покупко – продажби не са накърнени материални субективни права на ищеца в качеството му на арендатор по договорите за аренда. Неплащането на арендните вноски са извън предмета на исковете за нищожност и не са основание за привидност на оспорените договорите, а видно от твърденията в исковата молба, те са повода за засягане на „спокойното и безпрепятствено ползване на имотите от ищеца”, т. е. от твърденията в исковата молба не може да се направи извод, че с прогласяване нищожността на оспорените договори ще настъпят благоприятни гражданскоправни последици в имуществената сфера на ищеца. Облигационните отношение по договорите за аренда са извън предмета на исковете за нищожност на договорите за покупко-продажба, а смяната на собствеността на арендуваните имоти, не засяга правата на арендатора, стига той да заплаща аренднити вноски към приобретателя. Уважаването на положително установителния иск за собственост зависи от изхода на спора по отрицателно установителните искове за недействителност на оспорените договорите, по отношение на които ищецът не установява наличие на правен интерес от предявяването им.
Предвид изложеното поставеният правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответниците по касационната жалба съдебни разноски за настоящето производство в размер общо на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представени договори за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 510 от 30.06.2016г. по ч.в.гр.дело № 325/2016г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати съдебни разноски на В. Б. Н. и Ц. Н. Н., на всеки един по 250 лв., адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ