5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 13.01. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3732/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от [фирма] [населено място], срещу въззивното решение № 34/16.03.2015 г. по в. гр. д. № 325/2014 г. на Варненския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация К. Т. Т. и Г. Т. Г. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1551/31.07.2012 г. по гр. д. № 2265/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и К. Т. и Г. Г. са признати за собственици на един магазин, изграден на територията на колхозен пазар в [населено място], съставляващ южната част на сграда с площ от 51 кв. м., нанесена в кадастралния план от 1999 г.
Данните по делото сочат, че магазинът е построен през месец декември 1980 г. и е включен като дълготраен материален актив в предприятието на „Б.-В.”, впоследствие преминал в патримониума на [фирма], вписано в търговския регистър като правоприемник на всички права и задължения, активи и пасиви на предприятието. На 20.12.1996 г. органът по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП /отм./ сключил приватизационен договор, по силата на който всички права, включително и върху дълготрайните материални активи, притежавани от [фирма] /10 магазина и 1 складово помещение/, преминали в патримониума на [фирма]. Като се легитимирало за собственик с н. а. № 117/10.05.1999 г., издаден въз основа на писмени доказателства, с н. а. № 151/18.03.2002 г. това дружество продало на ищците /сега ответници по касация/ магазин с площ 30.53 кв. м., означен с № 3 по приватизационна сделка, и с № 563 по плана на пазара, и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел І-пазар.
По правата на ответника по иска – сега касатор, въззивният съд приел, че с решение от 19.11.1997 г. на Общинския съвет [населено място] в капитала на [фирма], понастоящем с правноорганизационна форма ЕАД, били включени пазарните площадки на три пазара, а през 1999 г. с решение от 13.08.1999 г. по ф. д. № 2111/1996 г. е вписано увеличение на капитала на дружеството със стойността на терен от 9 300 кв. м., представляващ пазарна площадка – пазар „Централен” /идентичен с „Колхозен”/, за който впоследствие е издаден констативен нотариален акт № 120/11.11.2003 г. Оттук съдът заключил, че ответното дружество е собственик на поземления имот, върху който е построен спорният магазин, но собствеността върху последния е надлежно възникнала с построяването му през 1980 г. върху държавен терен – предвиден за пазар на града и поради това и преминал на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОбС /в редакция към 1997 г./ в патримониума на [община]. Същият е трайно закрепен към земята и представлява полумасивна едноетажна постройка, поради което е недвижим имот, а е и търпим строеж по смисъла на пар. 16 от ПР на ЗУТ. Правата на ищците върху магазина са противопоставими и изключват правото на дружеството, извеждано от нормата на чл. 92 ЗС в качеството му на собственик на земята, тъй като към 1993 г., когато е осъществено преобразуването на ДП „Б.-В.” в [фирма], в патримониума на последното е бил включен на основание чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ и магазинът, след което същият е преминал в патримониума на приватизиращото дружество, а оттам с продажбата му през 2002 г. – в патримониума на ищците. Предявеният установителен иск е счетен за основателен и първоинстанционното решение, възприело същия извод, е потвърдено изцяло.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на първо място е поставен въпросът: при положение, че не е определен градоустройственият статут на процесния имот, при изрично наведено от страна на ответника възражение, че постройката не е с постоянен градоустройствен статут и при положение, че изслушаните по делото съдебно-технически експертизи не могат да отговорят на този въпрос, приложим ли е институтът на приращението по отношение на този имот. Според касатора даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 44/03.02.2012 г. по гр. д. № 250/2011 г. на ВКС, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК.
Вторият въпрос се състои от две части: а/. при условие, че не е изяснен юридическият и градоустройствен статут на процесната постройка, следва ли евентуалното й нанасяне в регулационни планове, кадастрални карти и установяване чрез съдебно-технически експертизи, че е търпим строеж по смисъла на пар. 16 от ПР на ЗУТ, да установи или да промени юридическия статут на сградата като строеж без траен градоустройствен статут, и осъществяването на подобни административни процедури създава ли право на собственост по отношение на имотите, за които са извършени същите, което право да е противопоставимо на собственика на земята; б/. може ли установяване чрез съдебно-технически експертизи, че процесната постройка е търпим строеж по смисъла на пар. 16 от ПР на ЗУТ, да се приема като основание за преодоляване на презумпцията на чл. 92 ЗС по отношение на постройка, изградена без строителни книжа в чужд имот;
По тези въпроси се поддържа противоречие с решение № 127/25.11.2014 г. по гр. д. № 3190/2014 г. и решение № 401/21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г., двете на ВКС, ІІ-ро г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, и решение № 195/23.02.2009 г. по гр. д. № 4951/2007 г. и решение № 240/17.03.2009 г. по гр. д. № 111/2008 г., двете на ВКС, І-во г. о., постановени по реда на ГПК /отм./ и обосноваващи основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Третият въпрос е: допустимо ли е при направено изрично оспорване от страна на ответника относно градоустройствения статут на процесната постройка в смисъл, че същият не е траен, и при условие, че по делото липсват каквито и да е доказателства за придобиване на траен градоустройствен статут за постройки, както и за прехвърляне/учредяване на право на строеж за тях по реда на пар. 50а от ПЗР на З. /отм./, съответно на пар. 17 от ДР на ЗУТ, в хипотезата, че са построени в чужд имот, съдът да приеме, че е преодоляна презумпцията на чл. 92 ЗС. Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 257/23.03.2009 г. по гр. д. № 734/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., постановено по реда на ГПК /отм./.
Така поставените три въпроса изхождат от становището, изразено още с отговора на исковата молба, че сградата е временен преместваем обект за търговия по смисъла на чл. 56 ЗУТ, не е придобила траен градоустройствен статут и за нея не е учредено право на строеж. Ето защо според касатора тя не е самостоятелен обект на собственост и не може да принадлежи на правен субект, различен от собственика на земята. Въззивният съд, обаче, е направил други изводи, а именно, че се касае за недвижим имот – полумасивна едноетажна постройка, трайно закрепена към земята, собствеността върху която е станала общинска на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОбС /първоначална редакция/, а впоследствие по реда на преобразуването и приватизацията и с последващата разпоредителна сделка е преминала в патримониума на ищците. Тези изводи на въззивния съд не могат да бъдат предмет на проверка от касационната инстанция на този етап на производството, тъй като съдът не проверява правилността на решението и на фактическите констатации, а предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл не е налице противоречие на обжалваното решение с цитираната съдебна практика, която разглежда други хипотези: постройки с временен статут, изградени на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ – № 44/03.02.2012 г. по гр. д. № 250/2011 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 127/25.11.2014 г. по гр. д. № 3190/2014 г., решение № 257/23.03.2009 г. по гр. д. № 734/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о.; гараж, изграден в чужд имот – решение № 240/17.03.2009 г. по гр. д. № 111/2008 г., двете на ВКС, І-во г. о.; сгради в режим на търпимост, които навлизат в чужд имот – решение № 401/21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; изградена през 1950 г. върху общинско място сграда в режим на търпимост, която не може да бъде придобита по давност от физически лица с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и пар. 1 от ДР на ЗДЗС – решение № 195/23.02.2009 г. по гр. д. № 4951/2007 г. на ВКС, І-во г. о.
Четвъртият поставен въпрос е: по какъв начин се индивидуализира един недвижим имот и какво се включва в индивидуализацията на имота; липсата на посочени граници на имота води ли до извод за неиндивидуализация на същия. Цитираните от касатора решение № 165/09.04.2012 г. по гр. д. № 533/2011 г. на ВКС І-во г. о., и решение № 253/18.05.2010 г. по гр. д. № 1114/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., са постановени по реда на чл. 290 ГПК, но по други правни въпроси: как следва да процедира въззивната инстаниця, когато констатира, че районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора. Ето защо не е налице противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на разясненията, дадени с ТР № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, в обжалваното решение въззивният съд задълбочено е изследвал въпроса за идентичността на придобития чрез приватизационната сделка и продадения на ищците магазин, като е обсъдил представените писмени доказателства и заключения на техническите експертизи и е достигнал до извод за наличие на идентичност съобразно данните за местонахождението на терена на пазара, наименованията и регулационния му статут, местонахождението и статута на магазина. Като белези за индивидуализацията на един недвижим имот в двете цитирани решения са посочени местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ, а според решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС І-во г. о., следва да се съобразят и всички други данни и доказателства за тях, които могат да послужат за установяване на индивидуализацията. От изложеното следва, че въззивното решение не противоречи на задължителната съдебна практика и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на четвъртия въпрос.
Петият въпрос е: налице ли са съществени нарушения в съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд при положение, че същият не се е съобразил със съотношението между абсолютна и относителна недействителност на сделките, въпреки че за нищожността им той има правомощия да следи по свой служебен почин; неизпълнението на задължението за неотчуждаемост на предмет на приватизационния договор, поето от приобретателя по него и което е скрепено с конкретна законова забрана по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./, води ли до невалидност на разпоредителната сделка с част от предмета на приватизационния договор. Поддържа се противоречие с решение № 18/19.03.2009 г. по т. д. № 597/2008 г. на ВКС, І-во т. о. Този въпрос не е изграден на данните по делото, тъй като се установява, че не е налице нарушение на задължението за неотчуждаемост на предмета на приватизационния договор – от сключването му през 1996 г. до извършване на разпореждането в полза на ищците през 2002 г. са изминали повече от пет години. Ето защо общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице.
Шестият въпрос е: фактът на извършване на приватизация на едно държавно или общинско предприятие на основание чл. 35, ал. 1 ЗППДОбП /отм./ и най-вече обема права, включително и обектите /дълготрайни материални активи/, които са включени в приватизираното предприятие, доказва ли се само с косвени доказателствени средства – удостоверения, публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник и други подобни, без да се представя като доказателство сключен приватизационен договор с всички съдържащи се в него клаузи, оценка на приватизираното предприятие, правен анализ към нея, подробен опис на активите на предприятието, което се приватизира, и всякакви други протоколи, които удостоверяват обема на права, които са включени в обекта на извършващата се приватизация и които са неразделна част от договора за приватизация; може ли обемът права, които влизат в патримониума на правоприемник, да се презумира от съда на база само на удостоверителни документи, индициращи приватизационна сделка, без да е представен основният диспозитивен документ, изразяващ волята на страните, а именно договорът за приватизация.
На поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК до касационно обжалване се допускат решения, по които отговорът на решаващия изхода на делото въпрос касае приложението на правни норми /норма/, които са неясни, непълни или се прилагат неправилно. Нито една от тези хипотези не е налице относно придобивния способ за дружеството-праводател на ищците по настоящото дело, легитимирал се за собственик с н. а. № 117/10.05.1999 г., издаден въз основа на писмени доказателства. Задължителната съдебна практика на ВКС приема, че доказателствената сила на констативния нотариален акт, който удостоверява наличието на предпоставките по чл. 17а ЗППДОбП /отм./ за придобиване на недвижим имот от търговско дружество, легитимира като собственик своя титуляр спрямо всички и размества доказателствената тежест в процеса, като всяко лице, на което той се противопоставя, може да доказва, че титулярът на нотариалния акт не е собственик, чрез доказване неверността на констатациите на нотариуса /решение № 122 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 1472/2011 г. на ВКС, IV-то г. о., по чл. 290 ГПК/. В разглеждания случай доказателствената сила на нотариалния акт от 1999 г. не е опровергана, защото от представените писмени доказателства, подробно обсъдени от въззивния съд, е установено преобразуването на общинското предприятие, както и сключването по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП /отм./ на сделка за продажбата на [фирма] с купувач [фирма], с което спорният обект е преминал в патримониума на купувача. Наличието на задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение съответства, и липсата на предпоставки същата да бъде изменена, изключва съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 34/16.03.2015 г. по в. гр. д. № 325/2014 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: