О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. София, 14.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2732/2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. Р. П. против определение № 540/12.09.2018 г. по в.ч.гр.д. № 441/2018 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 2016/07.08.2018 г. по гр.д. № 1265/2018 г. на Окръжен съд Варна.
Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Варна е потвърдил определение № 2016/07.08.2018 г. по гр.д. № 1265/2018 г. на Окръжен съд Варна, с което е върната исковата молба на касатора и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, въззивният съд подробно е разгледал установените факти по спора, съдържанието на постановените във връзка с необходимостта от уточняване на исковата молба определения /определение № 1525/15.06.2018 г., определение № 1709/02.07.2018 г. и определение № 1804/12.07.2018 г./, и предприетите от ищеца действия по отстраняване на така констатираните нередовности. От това е извел извод, че ищецът с представените уточняващи молби е въвел противоречиви и взаимоизключващи се твърдения относно фактите, на които основава претенцията си, което е довело до неотстранена в срок нередовност на исковата молба, обуславяща връщането й .
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С изложението си на основанията за допускане до касационно обжалване на определението на Апелативен съд София, касаторът е заявил наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК. В тази връзка е поддържал, че неправилно въззивният съд е свързал понятието „привиден“ с правните последици на привидността на сделката, изразяващи се в нейната нищожност. Сочил е още, че предходните две съдебни инстанции, неправилно са извели твърдения за нищожност, поради симулативност на договора за продажба от уточняващите молби.
С това изложение, касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Единствено поддържаното от него основание е това по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281, т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Това основание, в случая, частният касатор е извел от разбирането си за смисъла на думата „привиден“, което не е било съобразено от въззивния съд, т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Този извод се налага с оглед изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което в по-голямата си част развива защитната теза на страната за неправилно тълкуване на използваната от нея терминология – становище, което не кореспондира с фактите, видно от молба с вх. № 22820/30.07.2018 г. /л. 29 от гр. д. № 441/2018 г. на Апелативен съд Варна/, в която недвусмислено е посочено, че „договорът е привиден от една страна от друга страна, договорът е сключен с цел да увреди кредиторът.“
С оплакването си страната не обосновава нито една от подробно разгледаните хипотези, очертаващи съдържанието на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, т.е., с оглед фактическата обстановка, залегнала в мотивите на решаващия състав, страната е разглеждала единствено несъгласието си с изведените от него правни изводи, което съставлява оплакване за неправилност, но не обосновава извод за наличие предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК.
С оглед изложеното определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 540/12.09.2018 г. по в.ч.гр.д. № 441/2018 г. на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: