О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София 15.01. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4786/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Църква “Въведение Пресветия Богородици”,Б., чрез пълномощника и адвокат Д., срещу въззивно решение № 1134/2015г. по гр.д. № 749/2015г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Решаващите съображения на въззивния съд противоречат на влязло в сила решение по гр.д.№622/2014г. на Благоевградския окръжен съд. По двете дела били идентични всички пораждащи собствеността факти и всички събрани доказателства. Спорните въпроси били във връзка с придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП/отм./, както и материалноправната легитимация на ищеца. По цитираното дело обаче е прието, че не е налице правоприемство между ищцовото дружество и бившия завод „ЗИЕНТО”-Б.. Не е налице преминаване на процесните имоти в патримониума на ищцовото дружество чрез поддържаното универсално правоприемство и апорт. Липсват доказателства сред актовете за съдебна регистрация, че са изпълнени изискванията на закона за осъществяване на апорт. Налице е и основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по приложението на чл.17а ЗППДОбП /отм./. В решение №44/2010г., ВКС, І г.о. и №238/2010г., ВКС, ІІ г.о. е посочена необходимостта от осъществяване на всички елементи от фактическия състав при условията на кумулативност. От доказателствата по делото отсъстват баланси, разделителни протоколи, приложения с описание на имуществото, инвентарни книги и други, установяващи собствеността на държавата върху процесния имот. Въззивното решение противоречи на решение №66/2012г. по гр.д.№493/2011г., ВКС, ІІ г.о., съгласно което актът за преобразуване има вещноправен прехвърлителен ефект само по отношение на имуществото на преобразуваното предприятие и този ефект не може да се разпростира неограничено по отношение на имущество, за което в този акт не е изразена изричната воля за разпореждане.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касционната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 4800/2014г. по гр.д.№ 66/2014г. на Благоевградския окръжен съд. Постановено е друго, с което е прието за установено по отношение на ответника Църква “Въведение Пресветия Богородици”, че ищецът [фирма] е собственик на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./ на имот идентификатор 04279.620.17 по КК на Б.,одобрена със Заповед№РД-18-32/2006г., целият с площ 2.076 дка и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на същия имот. На основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен нотариален акт №166/2002г. и е прекратено производството по делото в частта по предявения от Църква “Въведение Пресветия Богородици” насрещен иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване, че е собственик на същия имот.
Според въззивния съд ищецът твърди, че е собственик на имота на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./. съобразно тази разпоредба при преобразуваните държавни дружества в еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставеното имущество за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост тези дружества, освен ако в акта не е предвидено друго.По делото е установено, че процесният имот е бил собственост на държавата /бивша собственост на АПК/ като част от дворно място с площ 27 дка и е бил предоставен за оперативно управление на ЗИЕНТО, съгласно отразеното в АДС от 24.10.1988г., съставен по реда на НДИ, Решение №309 на МС/1974г., платежно нареждане от 19.05.1981г. и Заповед№315/1981г. С решение по ф.д.№280/1989г. на СГС е регистрирана ДФ”И.”, [населено място], , която съгласно РМС №30/1989г. поема активите и пасивите на прекратените юридически лица, част от които е и ЗИЕНТО – Б. по баланса към 31.12.1988г., както и на другите им права и задължения.Съгласно заключението на икономическата експертиза дворното място от 27 дка се е водило по баланса на ЗИЕНТО, считано от 1981г., поради което правото за оперативно управление върху имота е преминало в полза на държавната фирма. С разпореждане №19/1991г. ДФ „И.” е преобразувана в [фирма] с държавно имущество, в дъщерни дружества, с финансовото участие на холдинга /съгласно приложение №2/ и в ЕТД с държавно имущество. Съгласно приложение 2.20 е учредено [фирма]-Б. с държавно имущество, като уставният фонд на дружеството се състои от имуществото на ЗИЕНТО – Б. според баланса към 30.09.1991г. Към този момент дворното място се е водило в баланса на ЗИЕНТО-Б.. При тези данни въззивният съд е направил извод, че поради изричната воля на принципала предоставеното за оперативно управление имущество по баланса на предприятието, вкл. дворното място от 27 дка, е станало собственост на новоучреденото дружество и е включено в капитала му. Налице е валидно приключила процедура по трансформиране на собствеността от държавна в частна по реда на ЗОППДОбП /отм./ и преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество. Въззивният съд е приел, че не е налице твърдяната от ответника в негова полза реституция по ЗСПЗЗ, както и поддържаното придобивно основание – давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г.,ВКС, ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. В разглеждания случай касаторът не е поставил релевантен правен въпрос. Той твърди противоречие на обжалваното решение с влязло в сила решение на Благоевградския окръжен съд /постановено по иск на дружеството срещу [община] за други имоти, включени в терена от 27 дка/, по което е прието друго относно материалноправната легитимация на ищеца като твърди,че въззивният съд е извършил неправилна преценка на доказателствата. Това касае обосноваността на съдебния акт, поради което и не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. В това производство касационната инстанция не може да разглежда въпрос и да извърши проверка дали по посоченото дело на Благоевградския окръжен съд и настоящото са идентични всички пораждащи собствеността факти и всички събрани доказателства за придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП/отм./ и материалноправната легитимация на ищеца, както и защо по цитираното дело е прието, че не е налице правоприемство между ищцовото дружество и бившия завод „ЗИЕНТО”-Б.. Съобразно разясненията, дадени в т.2 на ТР№1/2010г., ОСГТК, приложното поле на хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на релевантен правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд, което в случая не е налице. Материалноправното правоприемство се установява в процеса с допустимите доказателства, а това е въпрос на изпълнение на доказателствената тежест и на преценка на доказателствата. Освен това в обжалваното решение липсва извод, че процесните имоти са преминали в патримониума на ищцовото дружество чрез последващ апорт, т.е. такъв въпрос не е решаван от въззивния съд.
Изложението по т.2 също не съдържа релевантен правен въпрос, обосноваващ основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не е обосновано противоречие с цитираните решения на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ Не е поставен конкретен въпрос, а се цитират откъси от съдебните решения, на които се твърди, че обжалваното противоречи. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, в т.ч. и посочената от касатора като е приел, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на преобразуващото се държавно предприятие и е преминал в капитала на правоприемника му ЕТД с акта на преобразуването. Касаторът не поставя никакви правни въпроси във връзка с изводите на въззивния съд относно реституцията, приложението на §6 ЗППДОбП /отм./, както и във връзка с изводите за придобивната давност.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 1800 лева, съобразно представените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1134/2015г. по гр.д. № 749/2015г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Църква “Въведение Пресветия Богородици”, [населено място], да заплати на [фирма] разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1800 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: