Определение №16 от 16.1.2017 по гр. дело №3396/3396 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 16

гр. София, 16.01.2017 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3396 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № ІV-29 от 28.03.2016 год. по гр. д. № 148/2016 год. на Бургаския окръжен съд е отменено първоинстанционното решение от 16.11.2015 год. по гр. д. № 747/2014 год. на Бургаския районен съд само в частта му, с която е бил отхвърлен иска за делба на описания лек автомобил и вместо това е допусната същата между Р. И. А. и Д. Д. А., при равни дялове, а в останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено – допусната е делба между същите страни при равни дялове на подробно описания апартамент в [населено място], с прилежащите му избено и таванско помeщения, и на дворно място в [населено място] вода, с площ от 800 кв. м., съставляващо част от поземлен имот с пл. № 53, кв. 9, за който по действащия, неприложен регулационен план е отреден УПИ ІV-53, кв. 9, с площ 886 кв. м., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда на дървена конструкция, с площ 51 кв. м., с долепена от северната страна полумасивна сграда-склад с площ 21 кв. м., полумасивна сграда от допълващо застрояване на дървена конструкция с площ 25 кв. м. и навес за стопански инвентар с площ 8 кв. м. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното и в частта му, с която е отхвърлен иска на Р. А. срещу Д. А. за делба на дворно място, включващо имоти пл. № № 151 и 152 в м. „Ш.” в землището на [населено място], ведно с изградената в имот пл. № 152 постройка с производствено предназначение.
Въззивното решение е обжалвано в срок от Д. Д. А., чрез пълномощниците му адв. К. Б. и И. Б., с оплаквания за неговата неправилност при допускане на съдебната делба на недвижимите имоти, поради наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за неговата отмяна. Конкретни съображения излага само по отношение делбата на поземления имот в [населено място] вода.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като счита, че произнасянето на въззивния съд по допускане на съдебната делба на имота в [населено място] вода противоречи на цитираното и приложено решение № 195 от 30.06.2014 год. по гр. д. № 1279/2013 год. на ІІ г. о. на ВКС, на разясненията в ТР 1/2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по отношение задължението на съда служебно да следи за приложение на императивна правна норма, като даде указания на страната относно подлежащите на доказване факти и ангажиране на доказателства. Формулирани са и конкретни въпроси относно допустимостта на съдебната делба на част от поземлен имот, за който не е приложен ПУП-ДРП и същият няма законен устройствен статут, придобиването на какъвто имот съгласно ЗУТ не е възможно /в. 1/, допустимостта на делбата на УПИ в нарушение на чл. 201, вр. с чл. 200 ЗУТ /в. 2/, за приложимостта на чл. 272 ГПК при липса на мотиви за обсъждане на доводи от първоинстанционния съд /в. 3/. От формулировката на въпрос № 4 настоящият съд извежда като правен въпрос този, свързан със задължението на съда служебно да следи за приложението на императивните правни норми с оглед допускането на делбата на имота при твърденията на касатора, че същият не е урегулиран, несамостоятелен такъв, без законен устройствен статут, притежаван в съсобственост с трети лица, при неприложена регулация и с изградени в него незаконни постройки, като пречка за допустимостта на делбата.
Съделителката Р. А., чрез адвокатите В. В. и А.. Н., оспорва в писмения отговор наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, евентуално оспорва касационната жалба като неоснователна. Искането е за недопускане на касационното обжалване, като претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба на дворното място в [населено място] вода, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно придобиването му по време на брака между страните на възмездно основание, поради което и представляващ съпружеска имуществена общност, прекратена с развода на страните. Изводът е обоснован със събраните писмени и гласни доказателства, като актуалното състояние на имота относно построените в него сгради е установено от заключение на техническа експертиза. Посочено е, че за сградите, строени от страните по време на брака им, в периода преди закупуването на имота, липсват строителни книжа, но жилищната сграда и складът отговарят на изискванията за търпимост по ЗУТ. Възражението на касатора за изключителна собственост на този имот като актив на търговското му дружество е прието за неоснователно, тъй като хипотезата на чл. 22, ал. 3 СК не е налице.
Въззивният съд приел, че поддържаните от съделителя Д. А. доводи относно липсата на законен устройствен статут на имота и липсата на индивидуализацията му с оглед на това, че площта от 800 кв. м. представлява част от поземления имот пл. № 53, поради което и последният е притежаван в съсобственост с трети лица, като пречка за допускане на делбата, не са въведени в предмета на делото в представения отговор по чл. 131 ГПК, поради което и са преклудирани.Такива са и тези относно незаконността на постройките в имота, поради което и същите не са обсъждани.
Липсата на произнасяне по същите се поддържа и от касаторът, който се позовава на служебното задължение на съда да следи за спазване на императивните правни норми, съгласно разясненията в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част не може да се допусне по така поставените от касатора въпроси, поради следните съображения:
На първо място, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, общо основание за допускане на касационното обжалване представлява конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода на делото. Материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Това означава, че касационно обжалване не може да се допусне въз основа на доводи на касатора за допуснати процесуални нарушения, тъй като те имат отношение към правилността на решението и подлежат на обсъждане само ако са налице основанията за допускане на касационното обжалване, Такива доводи не могат да обосноват допускане на касацията, поради което и формулираните от касатора в изложението процесуалноправни въпроси № № 3 и 4, произтичащи от доводи за допуснати процесуални нарушения на въззивния съд във връзка с приложението на чл. 272 ГПК, както и задължението му да следи служебно за приложение на императивни правни норми не представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение за допускане на делбата на спорния имот в [населено място] вода, въззивният съд е изхождал от описанието на имота в нотариалния акт за придобиването му /№ 128/2010 год./, както и въз основа данните от приетото заключение на техническата експертиза, от които се установява, че имотът представлява дворно място с посочена площ, за което е отреден УПИ по регулационния план на селото от 1997 год., приложението на който е неотносимо към въпроса за обособяването на имота като самостоятелен обект на правото на собственост. Придобивният акт сочи на възмездност и по отношение на всички постройки и подобрения в имота, установени от приетата експертиза, като до делба е допуснат именно придобития по време на брака между страните недвижим имот – реална част от поземлен имот, за който е отреден УПИ по регулационния план, което е в съгласие с разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, позволяваща придобиване на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания чрез правни сделки или по давност при спазване изискванията за минимални размери по чл. 19 с. з., с предвидените изключения в ал. 2. Довод за нарушение на тази разпоредба не е поддържан от касатора, нито е предмет на обсъждане от въззивния съд, с оглед наличието на отреждането на УПИ за имота, като приложението на регулационния план по отношение уреждането на сметките за придаваемото се място към УПИ не е относим към въпроса за придобития от страните имот като годен обект на правото на собственост съобразно данните по делото. С оглед на това поставените от касатора въпроси № № 1 и 2 в изложението му не са относими към изхода на делото по допускане на съдебната делба на съсобствения на страните имот, за което е без значение и законността на построените сгради. Неотносима поради това е и представената съдебна практика.
Поради тези съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му по отношение делбата на дворното място в [населено място] вода. В останалата му част – по отношение делбата на апартамента в [населено място] не са изложени съображения, нито се поставят правни въпроси, които да обосноват наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на Р. А. направените от нея разноски в размер на 650 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІV-29 от 28.03.2016 год. по гр. д. № 148/2016 год. по описа на Бургаския окръжен съд в обжалваната от Д. Д. А. от [населено място], чрез пълномощниците му адвокатите К. Б. и И. Б. част, с която е допусната съдебна делба на недвижимите имоти в [населено място] вода и в [населено място].
Осъжда Д. Д. А. от [населено място],[жк], [улица], вх. 2, ет. 4 да заплати на Р. И. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски за настоящето производство в размер на 650 лв. /шестотин и петдесет лева/.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар