3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
С., 18,01,2011 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 593 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. АД-Р. против решение № 122/25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1133/2008 г. на С. АС, с което се оставя в сила решение от 15.01.2007 г. по гр.д. № 1837/2004 г. на СГС в частта, с която са признати за установени по искове по чл.76,ал.1,т.1 във вр. с чл.73,ал.1 и чл.13,ал.2,т.1 ЗМГО и чл.76,ал.1,т.1 във вр. с чл.73,ал.1 и чл.13,ал.2,т.2,предл.3 ЗМГО, предявени от А. АД срещу касатора, нарушенията на правото върху търговски марки рег. № 46322 C. S F.-комбинирана и рег. № 46323 F. C. J.-словна, двете с приоритет от 7.07.2003 г., собственост на А. АД, осъществени от ответника-касатор чрез поставяне на марките върху 9 483 бр. опаковки боя за коса, както и в частта, с която на основание чл.76,ал.2,т.1,предл.1 ЗМГО /редакц. до ДВ 73/2006, а след това чл.76,ал.1,т.4/ е постановено унищожаване на предмета на нарушенията-9 483 бр. опаковки находящи се в склад на Р. Б. АД в Р..
Ответникът по касационната жалба А. АД е подал отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, а освен това, че и същата е неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива в това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за преценка от съда на всички събрани в съдебното производство пред всички инстанции доказателства, по смисъла на чл.188 ГПК-отм., е условие за законосъобразност на постановяваното решение. Този въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва задължителната практика на ВКС, съобразно т.2 ТР 1/2009 ОСГТК. Касаторът не посочва такава практика. Представените определения по чл.288 ГПК не се включват в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, а и всички те са преди цитираното ТР, като определение № 763 е във вр. с настъпил факт- изискуемост на вземането в хода на производството.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Недопустимо е, обаче, отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване. Отделно от това, видно от мотивите на решението-стр.6 и сл., съдът е включил в доказателствения материал свидетелствата за регистрация на марка-рег. № 67867/1.12.2008 г. и рег. № 55656/14.09.2006 г., въпреки че нарушението е от 2004 г. В случая не става дума за незачитане на извършени от страната процесуални действия, а за упражняване на възложената на съда решаваща правораздавателна дейност, в резултат на която са формирани фактически изводи и е приложен материалния закон. Правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд не е предмет на преценка в производството по допускане на касационното разглеждане на делото.
Твърдението за неправилно интерпретиране на доказателствата, включително и експертизата-на стр.8 и 11 от решението, е относимо също към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт, които са визирани в чл.281,т.3 ГПК, но не обуславят приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не се сочи с какво изводите на съда, че ответникът е нарушил правото на ищеца върху регистрираните от него процесни търговски марки-комбинирана и словна, противоречат на практиката на ВКС, нито се сочи конкретно решение на касационната инстанция, което да разрешава по различен начин сходен казус.
Позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е непълно. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото. В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 122/25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1133/2008 г. на С. АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: