Ч. гр. д. № 5533/2016 г. на ВКС, І г. о.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. София, 19.01.2017
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание нa седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 5533/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. В. Т. И. в качеството му на пълномощник на Г. П. Й., против определение № 1284/15.11.2016 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 429/2016 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. П. Й. срещу определение от 26.04.2016 г., постановено по гр. д. № 211/2015 г. по описа на Районен съд – Никопол, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на претенцията й по сметки по чл. 346 ГПК като заявена след преклузивния срок.
Частната касационна жалба съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване: по въпроса Длъжен ли е съдът да отсрочи делото при наличие на своевременно подадена молба, с приложени към нея доказателства за обективната невъзможност на процесуалния представител на страната да се яви в открито съдебно заседание, за което е насрочено делото и при условие, че това съдебно заседание се явява важно за страната с оглед предявяване на претенцията по сметките по чл. 346 ГПК и при условие, че след това съдебно заседание правото на страната да упражни това право се преклудира и това би повлияло на крайния съдебен акт в производството по съдебна делба на недвижим имот, който е обобщен от въпроси 1 и 2; 3. Длъжен ли е съдът да осигури равнопоставеност на страните в процеса или едно съдебно заседание може да бъде първо за едната страна и второ за другата, в зависимост от процесуалните им качества – ищец и ответник. Ако едно съдебно заседание се явява второ за една от страните в процеса и не може да бъде приета за съвместно разглеждане претенцията й за сметки по чл. 346 ГПК, то може ли същото съдебно заседание да е първо за другата страна в процеса и нейната претенция по чл. 346 ГПК да бъде приета за съвместно разглеждане.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за недопустимост на претенцията по сметки по чл. 346 ГПК, на съделителката Г. П. Й., като е приел, че същата е предявена след законоустановения преклузивен срок, а именно – след провеждане на първото заседание във втора фаза на делбата. Посочил е, че претенцията е заявена в съдебно заседание на 26.04.2016 г., докато първото такова е проведено на 24.03.2016г., в което касаторката, ответница по иска, не се е явила както и процесуалния й представител. При тези данни съдът е достигнал до извод, че претенцията по сметки е заявена след като вече е било проведено едно съдебно заседание след допускане на делбата, а спорният въпрос в настоящото производство е дали са били налице законовите предпоставки за провеждането на съдебното заседание.
Въззивният съд е приел, че заседанието от 24.03.2016 г. не е следвало да се отлага на основание чл. 142, ал. 2 ГПК, както правилно е процедирал първоинстанционния съд. Изследвал е данните по делото относно извършеното вече пренасрочване по молба на пълномощника на жалбоподателката от 24.02.2016 г. поради ангажирането му за явяване по друго дело, както и приложените доказателства, обуславящи невъзможност за явяване в открито съдебно заседание. По отношение на пълномощника е приел, че липсва непреодолимо препятствие за явяването му в съдебно заседание, тъй като с оглед редовното призоваване, е имал достатъчно време да организира защитата на доверителката си, включително да подаде претенция по сметки писмено, както е сторил впоследствие. Що се отнася до страната Г. П. Й. е приета за неудостоверена невъзможността й да се яви в заседание поради заболяване, доколкото по делото не е приложено медицинско удостоверение за това обстоятелство към издадения болничен лист, в който е предписан режим на лечение „домашно-амбулаторен”. При тези данни въззивният съд е счел за правилна преценката на първоинстанционния за отсъствието на пречки за даване ход на делото, както и че предявената в писмена форма претенция, непосредствено преди второто заседание по делото, провело се на 26.04.2016 г., е недопустима, като подадена извън преклузивния срок.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Спазвайки дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че първият въпрос касае приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК, а именно отлагането на делото от съда, в случай, че страната и пълномощникът й не могат да се явят поради неотстранимо препятствие. Въззивната инстанция подробно е разгледала оплакванията на жалбоподателката и в обжалвания съдебен акт е достигнато до обосновани изводи. Приела е, че не са налице предпоставки, обуславящи повторното насрочване на делото за друга дата. Така формулирани въпросите не визират конкретен правен извод на съда, обусловил решаващата воля на съда, а съдържат противопоставяне на правилността на даденото разрешение. Оспорването на изводите на въззивния съд не може да обоснове допускане на касационно обжалване, а представлява касационно основание, по което касационната инстанция се произнася при разглеждане на жалбата по същество. Въпросът, поставен в т. 2 (3 от изложението), също не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не е бил разрешаван от въззивния съд. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане претенцията по сметки на ищеца с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС във второто съдебно заседание във фазата по извършване на делбата, но изрично е посочено, че същата е заявена своевременно още с исковата молба, а съдът е пропуснал да се произнесе по нея. Поради това въззивният съд въобще не е извършвал преценка дали откритото заседание, провело се на 26.04.2016 г., е първо по отношение на ищеца. За пълнота на мотивите следва да се подчертае, че дадената възможност за предявяване на претенции по сметки, създава право на съделителите, при упражняването на което се достига до обективно съединяване на искове в производството по делба, но не и задължение за тях. Срокът за съединяване на искове в делбеното производство е преклузивен, но не погасява материалното право на съделител, поради което всички претенции могат да се предявят и самостоятелно. Ето защо не може да се сподели и доводът на жалбоподателката, обективиран в поставените от нея въпроси, че е нарушен принципът на равноспоставеност. Още повече, че както беше изяснено по-горе, до приемане за разглеждане претенцията по сметки на ищеца във второто заседание се е стигнало поради пропуск на съда.
Липсата на поставен въпрос с предвиденото от процесуалния закон съдържание, който да отговаря на изискванията за обща предпоставка, е достатъчно основание да не се допусне касационна проверка на обжалвания съдебен акт. Наред с това позоваването на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно ако е заявено бланкетно. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1ГПК следва да съдържа обосноваване защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, съгласно дадените задължителни указания, съдържащи се в т. 4 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 1284 от 15.11.2016 г. по в.ч. гр. д. № 429/2016 г. на Окръжен съд – Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ