О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 28.01.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 6172/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на В. С. С., чрез адв. Ст. З., против въззивното определение от 5.11.2015 год. по ч. гр. д. № 565/2015 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено определението от 24.09.2015 год. по гр. д. № 2497/2015 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по същото дело.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното определение и искане то да бъде отменено, като се постанови освобождаване от държавна такса за производството по обективно съединените искове с определена цена в размер на 70 300 лв.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва определение, с което се дава разрешение по същество на производството по искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по правния въпрос, свързан с преценката на съда за освобождаване от държавна такса въз основа на конкретния размер на дължимата държавна такса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а по въпроса относно обосноваността на отказа за освобождаване от държавна такса от регистрацията на молителката като търговец произнасянето на съда противоречи на приетото в определение № 211 от 18.05.2010 год. по ч. гр. д. № 207/2010 год. ІІ г. о. на ВКС, без да са изложени съображения в какво се състои твърдяното противоречие.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че с оглед установеното имуществено състояние на молителката заплащането на дължимата държавна такса за производството по предявените от нея искове не би я затруднило до степен да я лиши от достъп до правосъдие, какъвто е смисълът на закона. Установено е от представената по делото декларация, че молителката притежава недвижимо имущество и дялове в две търговски дружества, липсват данни за влошено здравословно състояние, което да налага допълнително разходи за лечение над обичайните. Приел, че налагането на възбрана върху един от имотите не представлява пречка за ползването му и реализирането на доходи от него или за разпореждането му, както и ирелевантността на въпроса дали дружествата са реализирали печалба или не, тъй като отрицателният финансов резултат не води автоматично до намаляване имуществото на физическото лице. Съдът е отчел и обстоятелството за присъдена издръжка на едно от децата на молителката от другия родител и в обобщение заключил, че не са налице основания за освобождаване от внасяне на държавната такса.
Действително, съдът не е посочил размера на дължимата държавна такса по предявените от настоящата жалбоподателка искове, нито е указвал внасянето на такава в образуваното производство по гр. д. № 2497/2015 год. на Варненския окръжен съд, на който делото е изпратено по правилата на родовата подсъдност след прекратяване на производството по гр. д. № 8156/2015 год. на Варненския районен съд с определение от 5.08.2015 год. Последният с нарочно определение от 27.07.2015 год. е определил цената на иска за собственост на спорния автомобил на сумата 70 300 лв. Освен това, данните по делото сочат на внесени суми за държавна такса по предявените искове, многократно уточнявани, и с оглед указанията на съда в производството по гр. д. № 537/2015 год. /внесени са суми в размер на 480 лв. и 750 лв./.
При това положение първият от поставените в изложението въпроси не е от категорията обуславящи извода на съда в обжалваното определение, поради което не е налице и общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Освен това не са изложени съображения относно обосноваване значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в тази насока по т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Начинът на формулиране на горния въпрос в изложението сочи на оплакване за неправилност на направения в обжалваното определение извод за неоснователност на молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса поради това, че съдът не е обосновал същия с оглед преценката за конкретния размер на държавната такса и определяне възможността на ищцата да я заплати с оглед установеното й имуществено състояние. В настоящето производство този въпрос не може да се обсъжда, тъй като е предпоставен от наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното разглеждане на жалбата.
Вторият въпрос в изложението също не е обусловил направения от въззивния съд извод, тъй като факта на регистрацията на молителката като съдружник и собственик на двете търговски дружества не е единственият такъв за приемане за неоснователна молбата й за освобождаване от държавна такса. Този извод е обоснован въз основа преценка на всички, предвидени в чл. 83, ал. 2 ГПК предпоставки относно имущественото и здравословното състояние на молителката, семейното положение, в каквато връзка е обсъден и факта за присъдена издръжка от другия родител на едно от децата, трудовата й заетост, възрастта, както и други констатирани обстоятелства, каквито са данните за наложена възбрана върху един от имотите, отрицателния финансов резултат на дружествата за 2014 год. Затова и не се констатира противоречие с представената съдебна практика, в която е прието същото разрешение относно преценката на съда въз основа на предпоставките на закона, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По тези съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 756 от 5.11.2015 год. по ч. гр. д. № 565/2015 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: