О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 30.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4465/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Р. Д. и И. Н. К. чрез техния процесуален представител адв. К., против определение № 1266 от 11.05.2017 г. по ч.гр.д. № 3988/2017 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определение на Софийски районен съд, постановено на 01.08.2016 г. по гр.д. № 44874/2012 г., с което е прекратено производството по делото, образувано по иск за делба, предявен от Д. Р. Д. и И. Н. К., на основание чл. 299, ал.2 ГПК.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводтвените правила, изразяващи се в необсъждане на всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства. Според касаторите това е довело до неправилен и необоснован извод, че по отношение на недвижимия имот, предмет на иска за делба, е налице влязло в сила решение, с което правото им на собственост върху същия имот е било отречено със сила на пресъдено нещо.
Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението си като съд по същество да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, евентуално – да събере нови, и да ги съобрази при постановяването на своя съдебен акт, както и по въпроса за субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и по материалноправния въпрос остава ли в сила замяната по чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, когато с имота е извършено разпореждане след влизане в сила на ЗСПЗЗ, но преди същият да е възстановен с решение на Общинската служба „Земеделие”.
Ответниците С. М. С., Н. А. К. и Г. Х. М. не са взели становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство са предявили против Н. А. К., Г. Х. М.- С. и С. М. С. иск за делба на незастроен поземлен имот с идентификатор 68134.1980.170 по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ на имота 1 165 кв.м, съставляващ УПИ ХХХІІ-38 по регулационния план на [населено място], м. ”С.-Д.”, одобрен през 1990 г. Наличието на съсобственост между тях и ответниците са обосновали с твърдението, че през 1982 г. Д. Д. е придобила на основание договор за покупко- продажба ? ид. част от дворно място с площ 1 800 кв.м, съставляващо имот пл.№ 2136 от кв. 8А по плана на [населено място], м.” С.- Д. ІІ част”, а ищецът И. К. на основание друг договор за покупко- продажба, е придобил собствеността върху ? ид. части от този имот. С регулационния план от 1990 г. от техния имот е образуван УПИ ІІІ- 338 от кв. 60, с площ 1 464 кв.м, а останалата част от 336 кв.м е била включена в УПИ ХХХІІ-338 , който е с площ 1 165 кв.м. С нотариален акт от 2005 г. ответниците са закупили УПИ ХХХІІ- 388 от К. И. В., П. И. В. и Д. И. В., на които имотът е бил възстановен от ОСЗГ- О. купел с решение № 8739 от 19.01.2004 г. Като са се позовали на обстоятелството, че техният праводател М. К. В. черпи своите права от замяна, извършена с ТКЗС през 1962 г., и на разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, са поддържали, че решението на ОСЗГ не е произвело реституционно действие по отношение на тази част от техния имот, с площ 366 кв.м, включена в границите на УПИ ХХХІІ- 388.
По делото е представен препис от влязло в сила решение от 06.11.2001 г. по гр.д. № 3729/2000 г. по описа на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решението на Софийски районен съд, постановено на 22.12.1999 г. по гр.д. № 8236/1998 г., е постановено друго, с което е допуснато извършване на съдебна делба на парцел ХХХІІ-388 в кв. 60 по плана на [населено място], м.” С.- Д.” с площ 1086 кв.м, между съсобствениците Я. А. К. и Г. Х. М.- С. при равни права за всеки от тях, като искът за делба е бил отхвърлен по отношение на ответниците по това дело Д. Р. Р. и И. Н. К.. Видно от мотивите на решението, съдът е приел, че Я. К. и Г. М.- С. са придобили имота по договори за дарение и за покупко- продажба, сключени с К. В., П. В. и Д. В., през 1997 г. и през 1999 г.
Това решение е мотивирало съдът в двете инстанции да приеме, че спорът между страните по настоящото дело за делба на УПИ ХХХІІ- 388 в кв. 60 по плана на [населено място], м.” С.- Д. ІІ част” е разрешен със сила на пресъдено нещо, и доколкото ищците не твърдят след приключване на устните състезания по гр.д. № 3729/2000 г. да са настъпили нови правопораждащи за правото им на собственост факти, повторно предявеният иск е недопустим.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от частните жалбоподатели правен въпрос за субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо. Становището на въззивния съд, че спорът за собствеността на УПИ ХХХІІ- 388 е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 3729/2000 г. на Софийски градски съд, поради което нов иск за делба на същия имот е недопустим, е в противоречие с практиката на ВКС, според която отвод за пресъдено нещо е налице при пълна идентичност на страните и предмета на делото. Съгласно чл. 298, ал.1 и 2 ГПК, влязлото в сила решение обвързва само страните, техните наследници и правоприемници.
В случая липсва субективен идентитет между страните по настоящото дело и по гр.д. № 3729/2000 г. на Софийски градски съд /гр.д. № 8326/98 г. на Софийски районен съд/. Видно от диспозитива и мотивите на решението по гр.д. № 3729/2000 г., страни по него са били Я. А. К. като ищец и Г. Х. М.- С., Д. Р. Р. и И. Н. К.. Я. К. не е страна по настоящото дело, а няма данни ответниците Н. А. К. и С. М. С. да са негови универсални или частни правоприемници. Те, както и ответницата Г. Х. М.- С., са закупили процесния имот, от К. И. В., П. И. В. и Д. И. В., с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 93, т.ІІ, дело № 278/2005 г., т.е. след влизане в сила на решението по първото дело, като техните праводатели не са били страна по него. Поради това те не могат да противопоставят на предявения иск за делба отвод за пресъдено нещо.
Затова, като са приели, че предявеният иск за делба е процесуално недопустим, на основание чл. 299, ал.1 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, въззивният и първоинстанционният съд са приложили неточно процесуалния закон. Това е основание въззивното и първоинстанционното определение да бъдат отменени като неправилни и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В. от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1266 от 11.05.2017 г. по ч.гр.д. № 3988/2017 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 1266 от 11.05.2017 г. по ч.гр.д. № 3988/2017 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение на Софийски районен съд, постановено на 01.08.2016 г. по гр.д. № 44874/2012 г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: