О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. София, 06.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч. гр. д. № 7367/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. З. М., В. С. М., [фирма], С. И. Е. и М. Д. М., всички със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Волева от АК-С., срещу определение № 22153/30.10.2014 г. по ч.гр.д. № 8764/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, II “в” въззивно отделение, с което е допълнено определение № 14314 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 8764/2014 г. на Софийски градски съд в частта за разноските, като частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на [фирма] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки поотделно сумата от 126, 75 лева разноски по частното въззивно производство. Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение, като навеждат оплаквания за недопустимост на молбата за изменение на определението в частта за разноските, респективно за нейната неоснователност, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Г. от АК-С. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна. Претендира и направените в настоящото частно производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е допълнил определение от 09.07.2014 г. по ч.гр.д. № 8764/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, II “в” въззивно отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение от 17.04.2014 г. по гр. д № 52126/2013 г. на Софийски районен съд, ГО, 36 с-в, с което е разделено производството по гр. д. № 52126/2013 г. по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и евентуално съединените с тях искове по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 З., като е приел като основателно отправеното с отговора на частната жалба искане за присъждане на направените разноски по договор за правна защита и съдействие от 02.06.2014 г., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева за производството по частната жалба, за което е приложен платежен документ. По отношение на възражението, че упълномощаването на адвоката е общо за целия исков процес е прието като ирелевантно това обстоятелство, поради наличието на изрична уговорка, че дължимото възнаграждение е за процесуално представителство по подадената частна жалба. Във връзка с направено възражение за прекомерност от насрещната страна, въззивният съд е намалил разноските до минималния размер 507 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/, с оглед цената на иска определена от СРС на 33000 лева.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, приема следното:
В срока за обжалване, а ако определението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното определение в частта му за разноските /по арг. на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК/. В конкретния случай с молба вх. № 94252 от 04.08.2014 г. [фирма], в качеството си на ответник по частна жалба, е поискал допълване на постановеното въззивно определение в частта му за разноските. В. съд правилно е приел, че подадената молба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване на определението, чието допълване се иска, както и че същата е частично основателна, предвид направеното в срок с молба вх. № 124720 от 27.10.2014 г. възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1. Съгласно цитираната разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията в производства по частни жалби са 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от Наредба № 1. В случая въззивният съд е съобразил, че е обжалвано първоинстанционно определение, постановено по предявени обективно съединени искове с цена на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в размер на 6 000 лева, както ищецът сам е посочил в исковата молба и цена на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК в размер на 33 000 лева – стойността на договора за банков кредит, чиято нищожност се иска. Предмет на частната жалба срещу определението за разделяне на производството е оплакването, че искът по чл. 26 ЗЗД е обусловен от иска по чл. 55 ЗЗД и следва исковете да се разгледат заедно в едно общо производство пред СРС, а не да се разделя производството и по иска по чл. 26 ЗЗД делото да се изпрати по подсъдност на СГС. При тези данни, въззивният съд правилно е приел, че съобразно установените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото върху интереса, а именно сумата от 507 лева, определена, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на В.. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а постановеното определение, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по частната жалба [фирма] – [населено място] следва да бъдат присъдени направените разноски за частното касационното производство в размер на 608,40 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор от 04.12.2014 г., фактура, платежно нареждане и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 22153/30.10.2014 г. по ч.гр.д. № 8764/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, II “в” въззивно отделение.
ОСЪЖДА В. З. М., В. С. М., [фирма], С. И. Е. и М. Д. М., всички от [населено място] да заплатят на [фирма] – [населено място] направените разноски за частното касационно производство в размер на 608,40 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: