4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 07.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 522/2009 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. П. Д., подадена лично и като законен представител на „Д.” ЕООД, гр. К. против въззивно определение на Кюстендилския окръжен съд от 24.03.2009 год., по ч.гр.д.№ 683/2008 год., с което е потвърдено разпореждането на Кюстендилския районен съд от 21. 10. 2008 год., по ч.гр. д.№ 1436/2008 год. и е отхвърлено подаденото от настоящите частни жалбоподатели заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и на изпълнителен лист срещу ЕТ Г. М. Б., упражняващ търговско дейност под фирма „ Г. Б.”, въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК за сумите- 7 884 лв. главница и 435.88 лв. деловодни разноски, по съображения, че записът на заповед от 17. 08. 2007 год. не отговаря на императивните изискванията за съдържанието му, установени с чл.535 ТЗ.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Според изложеното от частния жалбоподател обстоятелството, че в менителничния ефект като поемател по ценната книга алтернативно са посочени ФЛ – А. П. Д. и ЮЛ – „Д.” ЕООД , не е основание да се приеме, че последният не е конкретизиран в достатъчна степен и съществува неяснота относно лицето, на което или на заповедта на което следва да се извърши плащане – задължителен реквизит по чл.535, т.5 ТЗ.
Допълнително са наведени и доводи, че отсъствието на законова забрана за въвеждане на алтернативен поемател, изключва и наличието на основание да се отрече редовността от външна страна на процесния документ на запис на заповед, въз основа на който да се постанови незабавно изпълнение и издаде изпълнителен лист – арг. от чл.418, ал.1 ГПК , във вр. с чл.417, т.9 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Твърдението на жалбоподателите е, че съществуването на алтернативно посочен поемател по ценната книга не лишава същата от правната и характеристика на запис на заповед, ”както неправилно и в противоречие с компетентните, законосъобразни и справедливи определения в създадената в тази насока практика на Р. и на Д.- № 1461 / 2008 год., по ч.гр.д.№ 361/2008 год. и по ч.гр.д.№ 588/2009 год., е приел К. ”.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, попадащ в обхвата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, искането за допускане на касационен контрол в случая е неоснователно, поради следното:
За да потвърди разпореждането на К., с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника ЕТ Г. М. Б., упражняващ търговско дейност под фирма „Г. Б.”, въззивният съд е приел, че представеният със заявлението документ по чл.417, т.9 ГПК от 17.08.2007 год. не притежава от външна страна правната характеристика запис на заповед, тъй като с алтернативното, а не едновременното посочване на А. П. Д. и на „Д.” ЕООД, за поемател по ценната книга е въведена неяснота по отношение на последния, водеща всъщност до липса на изискуемия се от чл.535, т.5 ТЗ, задължителен за този менителничен ефект реквизит.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК обосновавайки предпоставките за допускане на касационно обжалване частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд се е произнесъл „по съществен процесуален спор, който се решава противоречиво от съдилищата,” без обаче да формулират никакъв конкретен процесуалноправен въпрос.
Не е посочен и въпрос на материалното право, който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния правен резултат по делото, по отношение на който даденото в единствено приложеното към частната касационна жалба определение на районен съд гр.Разлог по гр.д.№ 361/2008 год. разрешение на същия да създава твърдяното противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото такъв въпрос не би могъл да бъде изведен и от съдържащите се в обстоятелствената част на изложението доводи, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципът за равенството на страните, чрез които са доразвити изложените в частната касационна жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, като неправилен, то в случая главната процесуална предпоставка за достъп до касационно обжалване- отсъства.
Липсата и, при въведената от законодателя факултативност, а не задължителност на касационното обжалване, обуславя обективната невъзможност касационната инстанция да извърши преценка дали предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК са осъществени.
Вярно е, че когато се касае до процесуалноправен въпрос, както последователно приема в практиката си ВКС, не е необходимо същият да бъде изрично формулиран от страната, а е достатъчно само да бъде посочено онова процесуално действие на решаващия съд, имащо обуславящо за правилността на обжалвания съдебен акт значение, но разглежданият случай не попада в тази хипотеза.
Въпросът дали алтернативното въвеждане в ефекта на двама ремитенти удовлетворява изискването на чл.535, т.5 ТЗ, който всъщност е и основополагащият за изхода на делото, но не е формулиран по никакъв начин от жалбоподателите, несъмнено не е процесуалноправен
Същевременно, дори и да се приеме, че този въпрос, с оглед обстоятелствената част на частната касационна жалба и изложението към нея може да бъде конкретизиран и доуточнен от касационната инстанция, то по делото липсват доказателства цитираното определение на Р. № 1461/ 01. 07. 2008 год., по гр.д.№ 361/2008 год., въз основа на което е издаден изпълнителен лист в полза на частните жалбоподатели, да е влязло в сила, към който стабилитет забележката „вярно с оригинала” е неотносима.
Следователно недоказана в случая е останала и допълнителната процесуална предпоставка за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество- основанието по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК, на което жалбоподателите се позовават.
Що се касае до самите основания за неправилност на обжалваното определение, въведени и с изложението, то поради отсъствие на основание в процесуалния закон за отъждествяването им с предпоставките за достъп до касационен контрол, те дори и да са налице не могат да обосноват допускане на частното касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Кюстендилския окръжен съд от 24.03.2009 год., по ч.гр.д.№ 683/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: