2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
С.,07,01,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 21 декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 828 /2012 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на У. АД-С. против определение № 1710/24.10.2012 г. по в.ч.т.д. № 1293/2012 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава определение № 1053/5.06.2012 г. по т.д. № 307/2012 г. на Пловдивски ОС, с което се прекратява производството по делото на основание чл.126,ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: Следва ли съдът, на основание чл.126 ГПК да прекрати по късно предявеният установителен иск срещу солидарните длъжници по чл.415 ГПК, или следва служебно на основание чл.213 ГПК да съедини двата предявени установителни иска срещу солидарните ответници, като за целта следвало ли е да събере две държавни такси за двата установителни иска?, съдът се е произнесъл в противоречие с точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така поставеният въпрос е с еднозначен отговор.
Когато съдът се е произнесъл в противоречие със закона, това би представлявало основание по чл.281,т.3 ГПК и е предмет на друго производство-по чл.290 и сл. ГПК, но не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, което е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК. Следва да се разграничават основанията по чл.280,ал.1 ГПК, от основанията по чл.281,т.3 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст, /защото водещо е развитие на правото/, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК, съгласно която смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
Самият касатор признава в частната жалба, че след получаване на първото съобщение от заповедния съд, е подал установителен иск за вземането срещу двамата солидарни длъжници, по който е образувано т.д. № 233/2012 г. на Пловдивски ОС. След получаване на второто съобщение, жалбоподателят е следвало да извърши проверка в съда, а не да предявява отново същият иск срещу двамата ответници.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 1710/24.10.2012 г. по в.ч.т.д. № 1293/2012 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: