3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 07.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 3061 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 70757 от 9.VІ.2014 г. на софийското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против определение № 1103 на Софийския апелативен съд, ГК, 2 с-в, от 29.ІV.2014 г., постановено по гр. дело № 716/2014 г., с което е било отменено първоинстанционното определение на СГС, ТК, с-в VІ-17, от 30.І.2014 г., постановено по т. д. № 600/2013 г. в частта му, с която пр-вото по някои от обективно кумулативно съединените искове с правно основание по чл. 74 ТЗ („касаещи решения на Общото събрание от 1.ІІ.2013 г. за изменение на капитала, на дружествения договор, както и изплащане на дружествения дял на ищеца А.) е било прекратено, като в резултат делото е било върнато на същия състав на първостепенния съд – за по-нататъшни процесуални действия „съобразно петитума на исковата молба”.
Оплакванията на търговеца частен касатор са както за недопустимост на атакуваното въззивно определение, така и за постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 263 ГПК/. Поради това се претендира неговото обезсилване, респ. касирането му и връщане на делото на същия състав на САС – за изпълнение на процедурата по надлежно връчване на препис от въззивната частна жалба, а в случай на преценка, че атакувания съдебен акт е влязъл в сила, то настоящата частна касационна жалба да бъдела разгледана като молба за отмяната му – на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 2 ГПК [фирма]-София обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл – „в противоречие със закона /чл. 276, ал. 1 ГПК/ и установената практика на съдилищата” – по „процесуалноправния въпрос за надлежното връчване на съдебните книжа на страните в процеса като принцип гарантиращ осигуряване реализиране на правото на ефективна процесуална защита в пълен обем”. Според касатора наличието на първата от тези две предпоставки за допустимост на частното касационно обжалване се разкривало при съпоставка между обжалваното въззивно определение, от една страна, и Опр. № 206/12.V.2009 г. на състав от ІІ-ро г.о. на ВКС по ч. гр. д. № 144/09 г., както и с Опр. № 522 от 24.VІІ.2012 г. на състав от ІІІ-то г.о. на ВКС по ч. гр. дело № 165/2012 г. – от друга.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. Ц. А. от София писмено е възразил по допустимостта на подадената частна жалба, претендирайки за оставянето й без разглеждане, но също и по допустимостта на касационния контрол – предвид липсата на релевираните от търговеца предпоставки по т. т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и по основателността на развитите от него оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки потвърждаването му, вкл и с довод, че атакуването му представлява злоупотреба с процесуални права.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
С атакуваното определение на САС (във финалната част от чиито диспозитив изрично е било посочено, че то „не подлежи на обжалване”) нито е била оставена без уважение частна жалба на търговеца срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито се касае до въззивно определение, с което се дава разрешение по същество на друго /различно от исковото – бел. на ВКС/ производство или пък се препятства развитието на такова. Обстоятелството, че софийското [фирма] атакува съдебен акт, който не попада в нито една от тези три категории, се илюстрира от създадената у касатора погрешна представа, изразена в обстоятелствената част на настоящата му жалба, че „обжалването на определенията по правило контролира такива определения, които не се контролират чрез обжалване на решенията”. При съобразяване точния разум на правилото на чл. 129, ал. 3, изр. 2-ро ГПК обаче, в случая се налага извод, че правото на частна жалба пред ВКС /не пред Върховния административен съд, както погрешно е посочено в титулната част на настоящата/ е било упражнено недобросъвестно – в нарушение на изискването по чл. 3 ГПК. С оглед това не следва същата евентуално да се преценява и като молба за отмяна с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, нито да се обсъжда приложно поле на частното касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 70757/9.VІ.2014 г. на софийското [фирма], подадена против определение № 1103 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 29.ІV.2014 г., постановено по гр. дело № 716/2014 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 3061 по описа за 2014 г.