О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 08.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.11.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №6384/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5334/07.08.2014г.,подадена от И. В. В.,чрез пълномощника му адвокат А. К. К., против решение от 01.07.2014г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№226/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 09.01.2013г. постановено по гр.д.№343/2011г. по описа на Районен съд Дупница за отхвърляне като неоснователен на предявения от И. В. В. иск с правно основание член 14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответника-на наследниците на П. П. В.,че по време на образуване на ТКЗС през 1957 г.,бащата на ищеца В. И. В. е бил собственик на земеделски имот-нива в землището на [населено място],местн.”Турските гробища”/”Средните”,с площ 1,8дка при описани съседи, и ниви „Турските гробища”,на основание договор за покупко-продажба та недвижим имот от 15.01.1956г.,понастоящем имот №244 с площ от 1,431 дка,категория VІ,при неполивни условия,местн.”Средните”,при описани в решението граници.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно и необосновано ,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Н. С. В.,чрез пълномощника си адвокат З. Б. В.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„С обжалваното решение КОС,с което се потвърждава решение №193/30.05.2013г., по в.гр.д.№163/2013г. по описа на КОС,се е произнесъл по материалноправен въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС.”
След което се посочва какво е прието и от съда,като според касатора неправилно при постановяване на решението си,съдът не е взел предвид цитираните данни по заключението на вещото лице по изслушаната съдебна експертиза,твърди се че ответникът не е доказал правото си на собственост-покупко-продажба или давност и че имотът му е с площ от 0,370 дка,поради което решението е неправилно и необосновано,постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон като не са обсъдени писмените доказателства,представени пред първото разглеждане пред окръжния съд.В подкрепа на тези оплаквания се цитира задължителна съдебна практика на ВКС.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС ,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по чл.284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на изложението на касатора,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,а изцяло се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно оплакване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на въззивното решение ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Липсата на формулиран правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба Н. С. В.,следва на основание член 78,ал.3 ГПК,да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.07.2014г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№226/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. В. В. да заплати на Н. С. В. сумата от 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: