ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
София, 09.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2596 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв.М. Ш. срещу решение № 26 от 23.2.2016 г, постановено по гр.дело № 720/2015 г на Апелативен съд-П., Гражданско отделение, Първи състав, с което е потвърдено решение № 280 от 29.5.2015 г, поправено с решение № 568/30.11.2015 г, постановени по гр.дело № 16/14 г по описа на Окръжен съд-Смолян.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Т. Д. срещу М. Х. У. искове по чл.93 ал.2 ЗЗД-за заплащане на сумата 52 485 евро-двоен размер на задатък, даден по предварителен договор от 27.9.2007 г и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за лихва в размер на 15 866, 64 евро върху претендираната главница за периода на забавата : 5.3.11 г-12.2.14 г.Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Т. Д. срещу М. Х. У. искове по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 37 470 евро, представляващи платена на отпаднало основание цена по горния предварителен договор, както и сумата 11 333 евро-обезщетение за забава за времето от 5.3.11 г-12.2.14 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба М. Х. У. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.С. М..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 3000 лв.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 27.9.2007 г в [населено място] между М. Х. У. в качеството му на продавач и Д. Т. Д. в качеството му на купувач е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в землището на [населено място], [община], представляващ поземлен имот в местността Е., с идентификатор № 69345.11.138 от кадастрален район 11 по кадастралната карта на [населено място], [община], утвърдена със заповед № РД-18-8/16.2.2007 г на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра [населено място], с площ от 1 249 кв.м, при граници и съседи на имота, съгласно скица на Службата по кадастъра [населено място] : от двете страни път, имот № 11131, имот № 11132, участващ в УПИ-Озеленяване, в кв.66 по устройствения план на [населено място], [община].По силата на договора купувачът се е задължил да заплати на продавача сумата 74 940 евро по следния начин : 26 229 евро, платима в деня на подписване на предварителния договор ; остатъкът в размер на 15 % в срок от 100 дни от датата на подписване на договора, остатъкът от 50 % до 27.9.2008 г.Продавачът е декларирал, че е единствен собственик на имота.Няма сключен друг предварителен договор, имотът не е ипотекиран, няма наложени възбрани и неприключили спорове, касаещи собствеността му.Уговорено е, че при виновно неизпълнение на някое от задълженията на продавача, той е длъжен да възстанови на купувача задатъка в двоен размер.При виновно неизпълнение на задълженията на купувача получената предплата остава в полза на купувача.Продавачът се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт № 196, т.2, рег.№ 3168, н.д. 348/2007 г, видно от който на 1.6.2007 г Х. А. Х. е дарил на У. 120/1249 ид.части и нотариален акт № 20, т.3, рег.№ 3305, дело № 372/2007 г, видно от който на 8.6.2007 г Х. А. Х. е продал на У. останалите 1129/1249 ид.части от същия имот.Подписите на страните под предварителния договор били потвърдени и заверени на 5.3.2009 г пред нотариус Ш. в присъствието на И. и К., като в чл.5 била добавена ръкописна клауза, според която при неизпълнение на задължението на продавача за промяна на предназначението на имота, връщането на капарото става без лихви и неустойки.Под клаузата са положени подписите на М. К. и М. И.- факт, досежно който страните по делото не спорят.
С решение № 289 от 28.12.2009 г по гр.дело № 319/2009 г, Смолянски окръжен съд, Гражданско отделение е признал за установено по иска с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на С. М. К., М. В. И. и М. В. К., че не техния наследодател, а този на ищците е бил собственик преди образуване на Т. по наследство и давностно владение на нива от 1 дка в м.“Г.н.“ в землището на [населено място].Решението не е допуснато до касационно обжалване с определение № 942/11.10.2010 г по гр.дело № 430/10 на ВКС, Второ ГО.С влязло в сила решение № 390 от 11.1.12 г по гр.дело № 82/2011 г на РС-Смолян е признато за установено по иска предявен от А. Д. Т. срещу М. Х. У., че последният не е собственик на имота, предмет на предварителния договор и са отменени двата нотариални акта, с които са е легитимирал като собственик по дарение и покупко-продажба.С жалба вх.№ 384/28.3.12 г на Районна Прокуратура С. ищецът Д. чрез пълномощника си адв.Ш. е изнесъл твърдения, че бил измамен от лицата М. И. и М. К., които се представили за действителни собственици на имота.В жалбата са обективирани данни, че капарото в размер на 26 299 евро по предварителния договор е платено именно на тях, както и сумата 2500 лв във връзка с промяната на предназначението на имота, както и сумите 11 999, 50 лв– на 7.1.08 г и 5 000 лв на 16.1.2008 г.Жалбата е приета за начало на писмено доказателство.Събрани са свидетелски показания, които са установили, че У. не е получил сумите по предварителния договор, а бил подставено лице на действителните собственици- И. и К.. В този смисъл отразеното в предварителния договор е различно от действителната воля на страните, поради което съдът е приел, че е налице симулация симулация, която е основание да се признае предварителния договор за нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД.Резултатът от нищожността на предварителния договор е в това, че давността за претендиране на даденото по него започва да тече от реализиране на престацията, т.е. от даването-респ.получаването на задатъка.Съгласно т.7 изр.1 от ППВС № 1/28.5.79 г на ВС, когато нищожността по договора е абсолютна, то даденото по него е при начална липса на основание по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, поради което давностния срок започва да тече от получаването на престацията.Плащането на задатъка е извършено при подписване на предварителния договор-27.9.07 г, а давността за претендирането му е изтекла на 27.9.12 г.Поради това искът по чл.93 ал.2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, предвид погасяването му по давност.Относно иска с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД е прието, че макар предварителния договор да е бил нищожен, ответникът У. не е получил плащане по него, поради което искът за връщане на платеното на отпаднало основание е отхвърлен като недоказан.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Формулирани са следните въпроси :
1/Материалноправен. Може ли да се приложи правната фигура на подставено лице на страната на продавач по предварителен договор, който се легитимира с титул за собственост.Следва ли по безспорен начин да се установи, че страните не са имали воля да бъдат обвързани от договора.Допустима ли е фигурата на „сламен човек“ при разпореждане с права.
Подържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно решение № 79 от 26.6.12 г по гр.дело № 791/11 на ВКС, Трето ГО, решение № 184 от 19.1.2016 г по гр.дело № 6394/14 г на ВКС, Трето ГО, решение № 202 от 16.3.10 г на ВКС по гр.дело № 4150/08 на ВКС, Трето ГО, решение № 492 от 12.7.10 г по гр.дело № 1904/09 на ВКС, Първо ГО.
Отделно от това се сочи, че въпросът е от значение за развитие на правото и точното приложение на закона.
Въпросът не засяга решаващите мотиви на съда, а отделно от това е разрешен в съответствие с посочената от касатора задължителна съдебна практика.Съгласно представените с изложението решения привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както договорът постановява.Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани от начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.И в двата случая явната сделка е нищожна.
В този смисъл са и мотивите на въззивният съд, който е приел предварителния договор за нищожен като симулативен, а симулацията е относителна, защото страните са искали последиците на дисимулираната сделка-обещание за продажба на недвижимия имот от действителните собственици в полза на Д., срещу което той им е заплатил част от договорената продажна цена.В частност касаторът-ищец е договарял с ответника, но е престирал на други лица, което води до извода, че същият се е съгласил да сключи договора по определен начин, но не е имал воля да бъде обвързан по този начин.Симулативното действие е поначало нищожно и не поражда правни последици.
Според представената от касатора съдебна практика разкриването на привидност би могло да стане само с обратно писмо, а гласни доказателства са допустими само доколкото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация-чл.165 ал.2 ГПК.В случая представената по делото жалба, изходяща от касатора и депозирана пред Районна прокуратура С. съставлява именно начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК, което прави вероятни твърденията на ответника за симулативност на предварителния договор и по този начин прави допустими гласните доказателства, за установяване на твърдяната симулация.
Изводите на въззивния съд не са в отклонение, а в съответствие с посочената практика.Съдът е приел, че съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, страната която претендира привидност на сделката следва да докаже симулацията, както и съдържанието на прикритото съглашение.Всичко това в случая е сторено.Установеното от гласните доказателства, от писмените изявления в жалбата на касатора до Районната прокуратура, съответства напълно със съдържанието на предварителния договор , където в т.5 ясно е посочено, че действителните съдоговарящи са И. и К. и същите са положили подпис след формулираната ръкописно клауза.
Поради това не е налице както общото така и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Наличието на задължителна практика по поставения въпрос изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което и това основание не е налице.
2/Процесуалноправен въпрос.
Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат обсъдени всички представени по делото доказателства и доводите, релевирани във въззивната жалба и съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства и следва ли свидетелските показания при установяване на привидност да бъдат обсъдени при преценката им с представения по делото доказателствен материал.Сочи се основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със следните актове на ВКС съставляващи задължителна съдебна практика : решение № 15 от 30.1.2015 г по гр.дело № 4604/14 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 176 от 28.5.2011 г по гр.дело 0 759/2010 г на ВКС, Второ ГО, решение № 65 от 16.7.2010 г по гр.дело № 4216/08 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 331 от 4.7.11 по гр.дело № 1649/10.
По поставения въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК всички относими доказателства, доводите и възраженията на страните е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, уеднаквена по реда на чл.290 ГПК, н това число и представената от касатора.Отделно от това въпросът не е свързан с конкретно оплакване на жалбоподателя, а като цяло е свързан с несъгласие относно начина, по който въззивния съд е преценил доказателствата по делото. В този контекст въпросът е такъв по преценка на доказателствения материал, а не по приложение на предпоставките по чл.280 ГПК, поради което по него не може да се допусне касационно обжалване. Изводите на въззивния съд са ясни точни и изчерпателни, обсъдени са всички доказателства по делото и доводите на касатора, като е направена пряка връзка между събраните гласни доказателства, началото на писмено доказателство, изходящо от касатора и останалите доказателства по делото-съдържанието на самия предварителен договор и данните за водените други дела, като целта на договарящите е бира именно да заобиколят силата на присъдено нещо на постановените съдебни решения, с които е отречено правото на собственост на И. К. и в последствие на самия ответник.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в тази инстанция в размер на 3000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 23.2.2016 г, постановено по гр.дело № 720/2015 г на Апелативен съд-П., Гражданско отделение, Първи състав.
ОСЪЖДА Д. Т. Д. да заплати на М. Х. У. основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 3000 лв представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, сторени пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.