1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
С., 09.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2536/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. и Д. В. Д. срещу решение №29 от 13.03.2018г по в.гр.дело № 385/2017г. на Варненски апелативен съд , с което след частична отмяна на решение от 15.05.2017г по гр.д № 362/2016г на Добрички окръжен съд ,предявените субективно и обективно съедединени искове на П. и В. Антови с правно основание чл.45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща П. В. А. ,причинена на 26.05.2014г виновно от първия ответник ,а втория ответник отговорен като възложител на работа са уважени. Обезщетението в полза на ищеца П. П. А., син на пострадалия, е определено по чл. 52 ЗЗД на сумата 80 000 лева и ответниците са осъдени да му заплатят още 20 000 лева към определеното на първа инстанция обезщетение . Обезщетението в полза на ищцата В. П. , дъщеря на починалия , е определено на сумата 70 000 лева, като ответниците са осъдени съответно да й заплатят още 15000 лева към определеното на първа инстанция обезщетение .
Касаторите се оплакват от незаконосъобразно завишаване размера на обезщетенията и молят същите да бъдат намалени. В изложението се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос за прилагане принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД.Формулират се въпросите какви са критериите при определяне конкретен размер на обезщетение и следва ли да се отчете икономическата конюнктура , социално – икономическите условия страната . Изтъква се противоречие с ППВС №4/ 23.12.1968г поради липса на задълбочено изследване на правнорелевантните за конкретния спор факти и така критерият е приложен абстрактно,в разрез с указанията по постановлението и установената практика на ВКС ,изразена също и в реш. № 95/2012г по т.д №916/2011г и реш. № 83/2009г по т.д № 795/2008 ТК.Считат определеното обезщетение за завишено поради неотчитане възрастта на пострадалия , различната емоционална връзка с всеки от ищците, както и социално икономическите условия страната и стандарт на живот към 2014г.
Отговор е постъпил от В. П. А. и П. П. А.,чрез адв Д.Д.. Двата въпроса за допускане до обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК са немотивирани с конкретни съображения,те имат очевиден отговор и не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В изложението са цитирани решения на ВКС без каквито и да било съображения относно съдържанието на тази съдебна практика и защо разрешенията, приети в нея се явяват обуславящи в конкретния случай. Заявена е претенция за разноски.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по общо формулираните въпроси, свързани с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД Твърде общ, в случая и несъстоятелен е доводът за противоречие с ППВС №4/23.12.1968г поради това, че въззивният съд бил игнорирал задължително указание да изтъкне обстоятелствата , на които се основава присъдения размер при определено обезщетение по справедливост , като не е преценил задълбочено връзката на всеки от ищците с починалия родител .
Въззивният съд е изложил подробни мотиви в изследване на събраните доказателства именно по този въпрос .При размера на дължимото на всеки от ищците обезщетение Варненски апелативен съд е взел предвид степента родствена връзка /родител и деца /,характера на съществувалите отношения на близост и взаимопомощ, установени в конкретна степен от събраните гласни доказателства . Изтъкнато е че внезапната смърт на бащата на ищците е била предхождана от скорошна и внезапна загуба на майка им като и двамата са преживели негативно и интензиво загубата на единствената останала им родителска опора,особено П. А.,тъй като е съжителствал с баща си и двамата са били много близки , заедно са работили и като строители .След загубата ищецът е рухнал,загубил е кураж,занемарил е поддържката на дома им, не е работил около година , докато дъщерята, макар изживявайки тежко загубата,все пак има опора в семейството си .Поради това е определен и различен размер на обезщетението за всеки от двамата , както е било заявено с иска и въз основа на доказателствата, подробно обсъдени от въззивния съд.
Бланкетно е твърдението на касаторите , че въззивният съд не е отчел стандарта на живот в страната при определяне на обезщетенията по размер.При обезщетения на деца от загубата на родител , двете определени по размер обезщетения от 80 000 лева и 70 000 лева , са съобразени като паричен еквивалент по този показател , тъй като във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането , както е указано в редица решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 422/22.12.2015 г. по гр.д. № 2407/2015 г. на IV г.о. на ВКС и др) Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика в ППВС №4/1068г., включително формираната с решение № 83 по т.д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т.о. и № 66 по т.д.№ 619 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС реш.№ 95 по т.д. № 916/ 2011 год. на І т.о. , реш.№ 155 по т.д.№ 711/2011 год. на І т.о., реш.№ 1 по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. при отчитането на социално – икономическите условия и стандарт на живот в страната към момента на произшествието.Част от тази формирана съдебна практика е изтъкната и в решение по т.д № 916/2011г ,цитирано от касаторите ,но с разяснения за значението на застрахователните лимити,който въпрос няма връзка с обстоятелствата по настоящето дело. Нямат връзка с делото и останалите цитирани в изложението (неприложени ) решения от практиката на ТК на ВКС .
Към изтъкнатия икономически показател няма отношение обстоятелството спрямо колко лица е възникнала отговорността за обезщетяване на вредите от деликт.Съгласно установената практика на ВКС с която въззивното решение е съобразено , броят на увредени от един деликт лица с право на обезщетение за неимуществени вреди,не оказва влияние при определяне на обезщетението за всеки от тях по чл.52 ЗЗД. Тези паралелни отношения са съпътстващи, а не изключващи или намаляващи настъпването на вредите , с оглед вида и съдържанието им. Без значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД е и това какъв вид отговорност се ангажира при иска за обезщетение:гаранционно – обезпечителна или пряка от делинквента. Единствено фактите и обстоятелствата, относими към установяване съдържанието на връзката между починал от деликт и претендиращ обезщетение за неимуществени вреди негов родственик , както и такива по установяване преживяването на тази загуба от последния , са релевантни за преценка и съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. (реш. № 172/2017г по т.д № 608/2017г ІІ т.о , ТК) .
Несъстоятелен е доводът ,че съдът не е обсъдил и взел предвид възрастта на починалия. Съдържанието на обжалваното решение не подкрепя подобно твърдение. Отчетено е (стр. 11 от мотивите),че към датата на злополуката 26.05.2014г П. А. е бил на 53 години , ищецът А. е бил на 27 години , и несемеен , а сестра му – на 32 години , семейна с деца . Освен това , Върховен касационен съд последователно е изтъквал в практиката си ,че възрастта на починалия ,неимуществени вреди от смъртта на който се претендират , не съставлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетението ( реш.№ 178/12.11.2013 год. по т.д.№ 458/ 2012 год. на І т.о. на ВКС, реш.205 по т.д.№ 218 / 2010 год. на ІІ т.о., реш. по т.д.№ 1919 / 2014 год. на І т.о. ), доколкото сама по себе си не е критерий за съдържанието на връзката между починалия и преживелия родственик (в случая родител – дете ).Формално е неотносимаи възрастта на преживелия и претендиращ обезщетението.Съизмерими са емоционалните и психологически аспекти на страданието от загубата ,които не са изводими еднозначно от наличието на определена възраст, а от конкретната психика, емоционалната устойчивост, житейската мотивираност и възприемчивост на отделния индивид и от съдържанието на връзката му с пострадалия, приживе (реш. № 215/2017г т.д.№ 2908 / 2015 год. ТК ВКС ) .Като е изградил решаващите си изводи при подробно , обстойно и мотивирано изследване на тази именно връзка за всеки от двамата ищци , без да пренебрегва като обективен фактор за нея и възрастта ,въззивният съд е постановил решение в съответствие с установената практика на ВКС по въпроса .
Като израз на тезата за нарушено изискване при обсъждане и преценка на всички конкретни обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост ,поставените два въпроса в изложението са без връзка с решаващите съображения на съда и не са конкретни. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.
По кръга въпроси,свързани с прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД е спазено указаното в ППВС №4/23.12.1968г и постановените по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС,на които обжалваното решение не противоречи.Обстоятелствата от значение за размера на обезщетението са посочени конкретно и същите са преценени съгласно трайно установената съдебна практика.
Касаторите дължат разноски за адвокатска защита установени в размер на 1896 лева.
Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №29 от 13.03.2018г по в.гр.дело № 385/2017г. на Варненски апелативен съд.
Осъжда В. Д. П. и Д. В. Д. да заплатят на В. П. А. и П. П. А. сумата 1896 лева разноски за настоящата инстанция
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .