О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 09.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2331/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 246 от 16.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 220/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, е потвърдено решение № 277/16.04.2018г. по гр.д. № 1767/2017 г. на Кюстендилския районен съд, с което e признато за незаконно уволнението на А. Л. Р. и е отменена Заповед №ЧР-10-27/17.07.2017г., издадена от областния управител на Област Кюстендил, с която е прекратено трудовото правоотношение между Областна администрация – Кюстендил, и А. Л. Р.; Областна администрация – Кюстендил е осъдена да заплати на А. Л. Р. сумата в размер на 139.35 лева, включваща: сумата от 118.20 лева – обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно – за периода от 18.07.2017г. до 23.07.2017г., включително, и сумата от 21.15 лева – обезщетение за получаваното от него през периода от 24.07.2017г. до 30.07.2017г.,включително, по-ниско по размер трудово възнаграждение, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над 139.35 лева до пълния предявен размер – 3190.56 лева, т.е. за сумата от 3051.21 лева, и за периода от 31.07.2017г. до 18.01.2018г.; Областна администрация – Кюстендил е осъдена да заплати на А. Л. Р. сумата в размер на 279.98 лева – неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2017г. до окончателното й изплащане; Областна администрация – Кюстендил е осъдена да заплати на А. Л. Р. сумата в размер на 290.05 лева – неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 350.02 лева – разноски по делото, а по сметка на Кюстендилския районен съд сумата от 310.00 лева, в това число: 230.00 лева – държавна такса, и 80.00 лева – разноски за вещо лице от бюджета на съда; А. Л. Р. е осъден да заплати на Областна администрация – Кюстендил сумата в размер на 100.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Областна администрация – Кюстендил, представлявана от областния управител В. Т. Я., чрез старши юрисконсулт К. А., е подала касационна жалба с вх. № 1767/08.03.2019 г. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 277/16.04.2018г. по гр.д. № 1767/2017 г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която e признато за незаконно уволнението на А. Л. Р. и е отменена Заповед №ЧР-10-27/17.07.2017г., издадена от областния управител на Област Кюстендил, с която е прекратено трудовото правоотношение между Областна администрация – Кюстендил и А. Л. Р.; Областна администрация – Кюстендил е осъдена да заплати на А. Л. Р. сумата в размер на 139.35 лева, включваща: сумата от 118.20 лева – обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно – за периода от 18.07.2017г. до 23.07.2017г., включително, и сумата от 21.15 лева – обезщетение за получаваното от него през периода от 24.07.2017г. до 30.07.2017г., включително, по-ниско по размер трудово възнаграждение; Областна администрация – Кюстендил е осъдена да заплати на А. Л. Р. сумата в размер на 279.98 лева – неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2017г. до окончателното й изплащане; Областна администрация – Кюстендил е осъдена да заплати на А. Л. Р. сумата в размер на 290.05 лева – неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 350.02 лева – разноски по делото, а по сметка на Кюстендилския районен съд сумата от 310.00 лева, в това число: 230.00 лева – държавна такса, и 80.00 лева – разноски за вещо лице от бюджета на съда.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и присъждане на разноски.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси:
1.) „Относно преценката на тежестта на нарушението, която следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число: характер на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, дисциплинарно минало на работника/служителя; субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение ?“, 2.) „В случай че неизпълненото трудово задължение е свързано със сигурността на множество хора, без значение дали са настъпили или е било възможно да настъпят неблагоприятни последици, налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина, основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“?“ и 3.) „Правилно ли е извършено прихващането между дължими от служителя суми за обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ и дължими от работодателя суми, представляващи брутно трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224 КТ, когато съгласието за прихващането е дадено от работника писмено, обективирано върху екземпляр от уволнителната заповед, който се съхранява в учреждението?“
По първия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решение № 263/24.11.2015 г. по гр.д. № 2892/2015 г. на ВКС, III г.о., с решение № 167/14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 112/07.04.2015 г. по гр.д. № 4587/2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 227/29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г. на ВКС, IV г.о.. Касаторът счита, че вторият и третият въпрос са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна А. Л. Р., чрез адв. И. И., в писмен отговор, изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.
Подадена е насрещна касационна жалба с вх. № 2958/18.04.2019 г. от А. Л. Р., чрез адв. И. И. срещу въззивното решение № 246 от 16.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 220/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 277/16.04.2018г. по гр.д. № 1767/2017 г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над 139.35 лева до пълния предявен размер – 3190.56 лева, т.е. за сумата от 3051.21 лева, и за периода от 31.07.2017г. до 18.01.2018г. Поддържа се неправилност на решението в тази част и се иска отмяната му и уважаване на иска до пълния му предявен размер. В съдържащото се в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса „ Дължи ли работодателят обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ когато работникът в шестмесечния срок от прекратяване на трудовото правоотношение е започнал работа при друг работодател по трудов договор със срок за изпитване?“. Касаторът обосновава противоречие на разрешението, дадено от въззивния съд с решение по гр.д. № 5022/2008 г. на ВКС, IV г.о. Счита също, че от значение за точното прилагане на закона е отговорът на въпроса: „Какъв е договорът със срок за изпитване / чл. 70 КТ/- срочен или безсрочен?“
Ответникът по насрещната касационна жалба Областна администрация – Кюстендил, чрез старши юрисконсулт К. А., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по подадената насрещна касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Областна администрация – Кюстендил е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта й, насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 277/16.04.2018г. по гр.д. № 1767/2017 г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която e признато за незаконно уволнението на А. Л. Р. и е отменена Заповед №ЧР-10-27/17.07.2017г., издадена от областния управител на Област Кюстендил, с която е прекратено трудовото правоотношение между Областна администрация – Кюстендил и А. Л. Р.; Областна администрация – Кюстендил е осъдена да заплати на А. Л. Р. сумата в размер на 139.35 лева, включваща: сумата от 118.20 лева – обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно – за периода от 18.07.2017г. до 23.07.2017г., включително, и сумата от 21.15 лева – обезщетение за получаваното от него през периода от 24.07.2017г. до 30.07.2017г., включително, по-ниско по размер трудово възнаграждение, поради което се явява допустима.
В останалата част, насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 277/16.04.2018г. по гр.д. № 1767/2017 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която Областна администрация – Кюстендил е осъдена да заплати на А. Л. Р. сумата в размер на 279.98 лв. – неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2017г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 290.05 лева – неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2017г. до окончателното й изплащане, касационната жалба е недопустима, като насочена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал.3, т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ за сумата в размер на 279.98 лева – неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2017г. и чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата в размер на 290.05 лева – неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. са с цена под 5000 лв., определена съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК, поради което в тази част въззивното решение е окончателно.
В останалата си част касационната жалба е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат въззивният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, сключен на 31.03.2000г. като срочен, и трансформиран от 30.01.2001г. в безсрочен, като ищецът е заемал длъжността “дежурен по Областен съвет за сигурност” в Областна администрация – Кюстендил; че със Заповед №ЧР-10-27/17.07.2017г. на областния управител на Област Кюстендил, връчена на ищеца на 18.07.2017г. в 7.40 часа му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”; че през месец юли 2017г. ищецът е работил при ответника от 01.07.2017г. до 17.07.2017г., включително; че последен пълен отработен месец от ищеца е месец юни 2017г. и брутното му трудово възнаграждение за този месец е в размер на 650.00 лева, а отработените от него дни през този месец са 22. Приел е за установено, че след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника ищецът е работил по трудово правоотношение с “Нестандарт” ООД за периода от 24.07.2017г. до 31.07.2017г. при основно месечно възнаграждение в размер на 460.00 лева, и след прекратяването на трудовото правоотношение с последното не е започвал работа по друго трудово правоотношение до 26.01.2018г. – датата на проведеното в първоинстанционното производство съдебното заседание, в което е извършена констатация от трудовата му книжка, на стр. 18-19 от която е вписано обстоятелството, че трудово му правоотношение с “Нестандарт” ООД е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. От свидетелските показания на разпитаните като свидетели К. Г. и Т. Ч. – служители в Регионална дирекция “Противопожарна безопасност и защита на населението” – Кюстендил, се установявало, че същите са били на работа от 08.00 часа на 02.07.2017г. до 08.00 часа на 03.07.2017г. и по електронната поща към 21.00 часа получили писмо от министъра на вътрешните работи, че е въведена Част II – “Защита при наводнение”, от Националния план за защита при бедствия, което писмо изпратили до областния управител на Област Кюстендил по електронната поща на дежурния в Областния съвет за сигурност в Областна администрация – Кюстендил. Установявало се от тези показания, че дежурен тогава бил ищецът и свидетелката Г. се свързала с него по телефона в 22.27 часа, като го уведомила за изпратеното по електронната поща писмо. Според показанията ищецът Р. първоначално отговорил, че не вижда писмото, но в хода на разговора – около 22.28 часа, й казал на свидетелката, че току-що е пристигнало, отваря го и го вижда на екран; между свидетелите Г. и Ч., от една страна, и Р., от друга страна, били проведени няколко разговора, в които последният ги уведомил, че не може да разпечата писмото, тъй като няма принтер и ги помолил да го изпратят по факса. Същата вечер имало проблеми с факса в оперативния център при Регионална дирекция “Противопожарна безопасност и защита на населението” – Кюстендил, поради което свидетелите не успели да изпратят писмото на Р. по факса и се разбрали с него сутринта в 7.30 часа да занесат същото на ръка. Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че в периода от 21.00 часа на 02.07.2017г. до 08.00 часа на 03.07.2018г. в стаята на оперативните дежурни на Областния съвет за сигурност в Областна администрация – Кюстендил не е постъпвал факс се установява от представената справката от 19.12.2017г. и писмото вх. №1886/19.01.2018г. от областния управител на Област Кюстендил. Съобразено е заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа /фоноскопна/ експертиза, в което е отразено текстово съдържанието на 21 бр. звукозаписи от записващо-архивиращата система на Регионална дирекция “Противопожарна безопасност и защита на населението” – Кюстендил – от разговорите, проведени на 02.07.2017г. между дежурните в Оперативния център при Регионална дирекция “Противопожарна безопасност и защита на населението” – Кюстендил и дежурния в Областен съвет за сигурност в Областна администрация – Кюстендил. Според приетото във въззивното производство заключение на ССЕ размерът на БТВ на ищеца за пълен работен от него месец юни 2017 г. е 531, 76 лева.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана за извършено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т.3 КТ – неизпълнение на възложената работа, а именно неизпълнение на трудови задължения, регламентирани в длъжностната характеристика, утвърдена от главния секретар на Областна администрация – Кюстендил, изразяващо се в неуведомяване на 02.07.2017 г. на областния управител на област Кюстендил за получено писмо, адресирано до него № 8121-267, екз. № 28/02.07.2017 г. от В. Р. – председател на Националния щаб и министър на вътрешните работи относно създаване организация за допълнителни превантивни мерки за недопускане или намаляване на последиците от наводнение, получено в 22,28 ч. на 02.07.2017 г. по имейл, посочен в заповедта, на компютъра в дежурната стая по време на дежурството на А. Р., което нарушение на трудовата дисциплина е квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 7 КТ. Въззивният съд е обосновал, че видно от длъжностната характеристика на ищеца за заеманата от него длъжност не е вменено трудово задължение за уведомяване на областния управител за постъпваща кореспонденция. Същевременно не се установявало и ищецът да е проявил бездействие, изразяващо се в неуведомяване на областния управител за съдържанието на писмото. За безспорно установено е прието, че писмото е пристигнало по електронен път на 02.07.2017 г. в 22,28 ч, като по причини от технически характер не е изпратено по друг начин. Прието е, че съдържанието на писмото сочи на предприемане на действия от планов порядък и с превантивен характер, а не обуславя извод за неотложност, с оглед вменените задължения в т. 4 от раздел V от длъжностната характеристика, касаещи бедствени ситуации. Отделно от това въззивният съд е посочил, че от данните по делото се установява, че областният управител е знаел за описаното в заповедта за уволнение писмо и самият той е дал информация за него на ищеца. С оглед на тези съждения въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно, поради липса на нарушение на трудовата дисциплина. Посочил е, че дори да се приеме, че такова е извършено, то налагането на най-тежкото по степен наказание е несъответно на тежестта на нарушението.
Съдът е приел за основателен и предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ до размера на 139, 35 лв., като е обосновал, че ответникът не дължи обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от 31.07.2017 г. до 18.01.2018 г., тъй като оставането на ищеца без работа след прекратяване на последващия трудов договор със срок за изпитване не се дължи на процесното уволнение.
При тези мотиви на въззивния съд не се обоснова наличието на поддържаните от касатора Областна администрация – Кюстендил основания за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
Първият поставен въпрос „Относно преценката на тежестта на нарушението, която следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число: характер на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, дисциплинарно минало на работника/служителя; субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение?“не е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд и затова не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Какъвто и отговор да бъде даден по него, той няма да рефлектира върху решаващия извод на въззивния съд да приеме уволнението за незаконосъобразно, а именно липсата на извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Едва като допълнителен аргумент в подкрепа на незаконността на уволнението въззивният съд е посочил несъразмерността между евентуално извършеното нарушение и наложеното наказание, като е отчел липсата на неотложност на изискуемите действия, които били от планов, превантивен порядък. В този смисъл въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, според която преценката за тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение.
Вторият поставен въпрос „В случай, че неизпълненото трудово задължение е свързано със сигурността на множество хора, без значение дали са настъпили или е било възможно да настъпят неблагоприятни последици, налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина, основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“?“ също не е обуславящ по изложените вече съображения. Той не е обуславящ, защото решаващият извод на съда е за липса на нарушение на трудовата дисциплина.
Третият въпрос „Правилно ли е извършено прихващането между дължими от служителя суми за обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ и дължими от работодателя суми, представляващи брутно трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224 КТ, когато съгласието за прихващането е дадено от работника писмено, обективирано върху екземпляр от уволнителната заповед, който се съхранява в учреждението?“ касае частта от въззивното решение, която не подлежи на касационно обжалване – произнасянето по исковете по чл. чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Същевременно въпросът е привързан към оплакванията на касатора за неправилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно касаторът не обосновава и наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – защо произнасянето на касационната инстанция по поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение по касационна жалба с вх. № 1767/08.03.2019 г. на Областна администрация – Кюстендил в допустимата й част.
Подадената от А. Л. Р. насрещната касационна жалба с вх. № 2958/18.04.2019 г. е допустима, като насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, но след като касационната жалба на Областна администрация – Кюстендил не се допуска до разглеждане по същество, то на основание чл. 287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Предвид изхода на делото ответниците по жалбите имат право на разноски, но такива не са претендирани.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 1767/08.03.2019 г. на Областна администрация – Кюстендил в частта, насочена срещу въззивно решение № 246 от 16.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 220/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 277/16.04.2018г. по гр.д. № 1767/2017 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която Областна администрация – Кюстендил е осъдена да заплати на А. Л. Р. сумата в размер на 279.98 лева – неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2017г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 290.05 лева – неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2017г. до окончателното й изплащане, като недопустима.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 1767/08.03.2019 г. на Областна администрация – Кюстендил на въззивно решение № 246 от 16.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 220/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд в останалата обжалвана част по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба с вх. № 2958/18.04.2019 г. на А. Л. Р. срещу въззивно решение № 246 от 16.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 220/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд на основание чл. 287, ал.4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на Областна дирекция – Кюстендил, в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: