ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
София, 09.01.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 2407 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Д. като процесуален представител на Х. И. В. и Б. К. В., и двамата от София, срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 19.ІІ.2019г. по гр.д. № 5072/2018г.
Ответниците по жалбата В. К. С. и С. И. Б., и двамата от София, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.Б. са заели становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение САС е потвърдил решението на СГС от 23.VІІ.2018г. по гр.д. № 13417/2017г., с което са отхвърлени предявените от Х. и Б. В. срещу В. С. и С. Б. искове за присъждане солидарно на 15000 евро, представляващи договорна неустойка за неизпълнение на задължение по чл.6 от договор от …….г., заверен нотариално, ведно със законната лихва от предявяването на исковете до окончателното изплащане.
Въззивният съд е взел предвид сключен на ……..г. договор между страните по делото и още седем други лица, всички съсобственици на ПИ пл. № … по плана на С., с площ по документи 1900 кв.м, а по скица 1980 кв.м, за който имот и за имот без планоснимачен номер с площ 70 кв.м с действащия към този момент ЗРП е бил отреден УПИ …-… с площ 2050 кв.м, от една страна, и от друга страна – „А.“ ООД като инвеститор със следните уговорки, включително и относно съществуващите в имота сгради: задължение на съсобствениците до 01.ІХ.2006г. да започнат процедура по уреждане на сметките по регулация, за изменение на плана за регулация и застрояване, за подписване на предварителен договор за делба на имота, за поделяне на УПИ на два самостоятелни имота – с площ 1271 кв.м и с площ 734 кв.м; с бъдещата делба ще се обособят два дяла: първият, състоящ се от бъдещия новообразуван УПИ с площ 1271 кв.м, съществуващата двуетажна жилищна сграда-северна част със ЗП на първи етаж 33.62 кв.м и 30.40 кв.м на втори етаж, с пристройката към нея от 30 кв.м и прилежаща външна тоалетна – за получаване в общ дял от девет съсобственици, включително С. и Б., без Х. и Б. В.; вторият дял, състоящ се от бъдещия УПИ с площ 734 кв.м, заедно с попадащите в него двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 68 кв.м и два гаража по 22 кв.м; Хр.В. ще получи в изключителна собственост новообразувания имот с площ 734 кв.м, заедно с двата гаража; с отстъпването на собствеността на втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда на Х. и Б. В. от С. и Б. последните си запазват правото на ползване на втория етаж за срок 30 дни след издаване на акт обр.15 за жилищната сграда, която предстои да бъде изградена в бъдещия УПИ, включен в дял първи; в случай, че С. и Б. не освободят втория етаж в срок, дължат на ищците неустойка в размер на 15000 евро, считано от 31-ия ден след издаване на акт обр.15; уговорен е срок за подписване на окончателен договор за доброволна делба – едномесечен от влизане в сила на заповедта за изменение на плана за регулация и застрояване; уговорено е задължение на инвеститора да обезщети съсобствениците на първи дял /без В./ с обекти в бъдещата сграда съгласно предварителен договор за учредяване на право на строеж, който ще се подпише между инвеститора и ссъсобствениците на дял първи до ……г. със задължение на съсобствениците за подписване на окончателен договор за учредяване на право на строеж в 30 дневен срок от одобряването на идейния проект за застрояване. Прието е, че доколкото към момента на подписването на договора регулационните сметки за УПИ …-….. не са били уредени, той има характер на предварителен такъв за сключването на няколко други договора; част от условията по бъдещия предварителен договор за делба на УПИ ….-….. е уравнението на дяловете на В. да се осъществи не само с отстъпването на изключителна собственост върху бъдещия УПИ с площ 734 кв.м, но и чрез прехвърлянето им на собствен на С. и Б. втори етаж от съществуващата масивна жилищна сграда. Прието е, че макар да е спазена изискуемата се форма на окончателен договор за доброволна делба, договорът няма характер на окончателен такъв за доброволна делба на УПИ …..-……, тъй като имотът все още не е бил разделен на два самостоятелни такива и тъй като е сключен при действието на пар.6 от ПР на ЗУТ /редакция по ДВ бр.36/2004г./, съгласно който след изтичане на сроковете по ал.2 и ал.4 не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива се предвиждат. Прието е, че преди уреждането на регулационните сметки не е било възможно и валидно сключване на предварителен договор по чл.15 ал.3 ЗУТ за отпочване на процедура за изменение на плана чрез разделяне на УПИ. Договорът няма характер на окончателен за доброволна делба и на съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда, тъй като прехвърлянето на собствеността върху втория жилищен етаж е предвидено да се осъществи под условие – като уравнение на дяловете при сключване на окончателния договор за доброволна делба на двата бъдещи самостоятелни УПИ, което условие към момента на сключването на процесния договор не се е сбъднало. Договорът няма характер на окончателен договор за доброволна делба и тъй като към момента на сключването му правото на собственост върху жилищната сграда не е било притежавано в режим на обикновена съсобственост, а в режим на етажна собственост с обособени поне три самостоятелни жилищни обекта в нея: жилище на втория етаж от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, предвидено да бъде възложено в изключителна собственост на В. Б. /сега С./ съгласно доброволна делба на СИО с бракоразводно решение по гр.д. № 115/1988г. на СРС; жилище от стая, вестибюл и антре на втори етаж, и стая /кухня/, антре и тоалетна в стара пристройка към първия етаж, предвидено да бъде възложено в изключителна собственост на С. Б. съгласно доброволна делба на СИО по посоченото бракоразводно решение, и жилище на първия етаж от две стаи, хол, кухня и антре с външна тоалетна, предвидено да бъде възложено в изключителна собственост на Х. В. съгласно протокол от …………г. по дело № 10087/1980г. на СРС /. Изводът за наличие на такива самостоятелни обекти, притежавани в индивидуална собственост от различни лица, не е категоричен при липсата на достатъчно доказателства, че делбите по делата от 1980г. и от 1988г. са произвели вещно-прехвърлително действие, въпреки което представените и неоспорени писмени доказателства в тази насока разколебават извода, че договорът от ………г. има качеството на окончателен договор за доброволна делба на двуетажната масивна жилищна сграда. Ищците не са провели пълно и главно доказване договорът да има такова качество с вещно-транслативен ефект – тяхна е била тежестта да установят валидността на договора, от който черпят права, и спазването на формата за действителността му. При тези обстоятелства договорът от …………….г. по съществото си е: 1. предварителен договор между съсобствениците на ПИ пл. № ….. и инвеститора за сключване на 2. предварителен договор за делба по чл.15 ал.3 ЗУТ между съсобствениците, за сключването на 3. окончателен договор за делба на бъдещите два самостоятелни УПИ, съгласно който за уравнение на дяловете на Х. и Б. В. 4. В. С. и С. Б. ще прехвърлят на В. собствеността върху втория етаж от масивната жилищна сграда, при условие запазване срочно право на ползване в полза на прехвърлителите. Неустойката е уговорена за обезпечаване на задължение на С. и Б. за предаване владението върху втория етаж с множество модалитети: сбъдване на няколко условия – уреждане на регулационни сметки, сключване на предварителни договори с инвеститора и между съсобствениците за разделяне на УПИ, сключване на окончателен договор за делба на новообразуваните имоти, уравняване на дяловете чрез прехвърляне на собствеността върху втория етаж на ищците, запазване на вещно право на ползване върху втория етаж, учредяване на право на строеж на инвеститора върху бъдещия УПИ с площ 1271 кв.м срещу съответно обезщетение с обекти от бъдещата сграда, построяване на бъдещата сграда, издаване на акт обр.15, и изтичане на срок – след издаване на акт обр.15. Въз основа на предварителен договор за делба от ……………….г. е прието, че са настъпили условията за заплащане на неустойка уреждане на регулационните сметки и сключване на предварителен договор за разделянето на УПИ на два самостоятелни такива. От договор за доброволна делба от ……………г. е установено настъпването на условието сключване на окончателен договор за делба на новообразуваните УПИ. От нот.акт от …………..г. са установени условията сключване на предварителен договор с инвеститора и учредяване право на строеж в полза на последния. На 25.VІІІ.2013г. е издаден и акт обр.15, с оглед на което към 26.ІХ.2013 г. е изтекъл и уговореният 30 дневен срок за изпълнение на обезпеченото с неустойка задължение. Не се установява настъпването на условията за уравняване дяловете на В. чрез прехвърлянето им на собствеността върху втория етаж от ответниците при условие на запазване на вещно право върху него в полза на последните. При тези обстоятелства ищците, чиято е тежестта, не са установили виновно неизпълнение на задължението на ответниците за предаване владението върху втория етаж и възникването на задължението за заплащане на уговорената неустойка. С оглед извода за липса на предпоставките за възникване на задължение на ответниците за заплащане на договорената неустойка по договора от 16.VІІІ.2006г. съдът е приел, че не следва да бъдат разглеждани възраженията за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави, за изтекла погасителна давност, за придобиване по давност на втория етаж и за прекомерност на неустойката.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите сочат произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса може ли да има характеристика на окончателен договор за доброволна делба клауза от предварителен договор за доброволна делба, извършена между съсобственици на поземлен имот само по отношение съществуващи самостоятелни жилищни обекти, служещи за уравнение на дяловете, независимо, че регулационните сметки за недвижимия имот на този етап още не са уредени . Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение – приемайки, че договорът от 27.ІІ.2007г. е окончателен за делба на втория етаж, то делбата била нищожна, защото противоречала на закона, не съдържала всички уговорки, а само част на предварителния договор /ако за такъв се считал процесния/ и най-вече не били уравнени дяловете, нищожна била и поради противоречие на добрите нрави поради пълна липса на еквивалентност на престациите.
Поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора по делото, до който е достигнал въззивният съд с атакуваното решение. Това е така, защото въпросът е относим към само един от трите решаващи изводи на съда, а именно, че договорът няма характер на окончателен за доброволна делба на съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда, тъй като прехвърлянето на собствеността върху втория етаж е предвидено да се осъществи под условие – като уравнение на дяловете при сключване на окончателен договор за доброволна делба на двата бъдещи самостоятелни УПИ, което условие към момента на сключване на предварителния договор не е било налице. Не са поставени въпроси във връзка и с изводите, че процесният договор няма характер на окончателен за доброволна делба и тъй като към момента на сключването му правото на собственост върху жилищната сграда не е било притежавано в режим на обикновена съсобственост, а в режим на етажна собственост с три самостоятелни жилищни обекти в нея, включително втория етаж, и тъй като с оглед на това не е осъществено по предвидената в закона форма прехвърлянето на втория етаж за уравнение на дяловете на ищците. Следва да се посочи и че предмет на делба, включително и с договор за доброволна делба, може да бъдат само съсобствени имоти и вещи, но не и такива, които са индивидуална собственост. Разпореждането с недвижими имоти, индивидуална собственост, се извършва в предвидената в чл.18 ЗЗД форма – с нотариален акт.
Не обосновава допускането на касационно обжалване и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Твърдението е обосновано с доводи, изводи във връзка с които в решението липсват. Не се сочат пороци, а и съдът не констатира такива, изразяващи се в особено съществени нарушения на процесуалния и материалния закони и на правилата на формалната логика, видимо пряко от съдържанието на решението, без необходимост от анализ на процесуалните действия на съда и страните, на представените доказателства и на приложените норми.
По изложените съображения се налага извод, че не са налице предвидените в закона /чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК/ и твърдяни от касаторите основания, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК в тежест на касаторите следва да бъдат присъдени 2400лв. направени от ответниците по жалбата разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.V.2019г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав, № 399 от 19.ІІ.2019г. по в.гр.д № 5072/2018г.
ОСЪЖДА Х. И. В. и Б. К. В., и двамата от [населено място], да заплатят на В. К. С. и С. И. Б., и двамата от същия град, 2400лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: