О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София 07.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1098/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. В., град Л., подадена от пълномощника и адвокат Б, срещу въззивно решение №238 от 28.10.2008 г. по гр. дело №323/2008 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение №451/25.07.2008 г. по гр. д. №1752/2007 г. на Ловешкия районен съд и жалбоподателката е осъдена да заплати на К. Й. Й. на основание чл.240 ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща невърнат заем по договор за заем от 17.03.2006 г. заедно със законната лихва от 14.12.2007 г. Въззивният съд е приел, че от представения по делото договор от 17.03.2006 г., подписан от страните по делото и с нотариална заверка на подписите, се установява сключването на договор за заем за сумата 5 000 лв. С представените по делото разписки не се установява връщането на заетата сума, тъй като в тях е отбелязано като основание за плащане – заплати.
Ответникът по касационната жалба К. Й. Й., с. С., Л. област, не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно необходимия фактически състав за възникване на договора за заем и доказателствената сила на разписките за удостоверяване връщането на дължимата сума, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са четири решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №238 от 28.10.2008 г. по гр. дело №323/2008 г. на Ловешкия окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са разрешавани противоречиво от съдилищата. Сочените въпроси в обжалваното въззивно решение не са в противоречие с дадените разрешения в приложените съдебни решения. Те не са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като има трайно установена съдебна практика. Според нея заемът за потребление е реален договор, поради което се счита сключен с предаване на парите или заместимите вещи на заемателя. Касаторът като длъжник по изпълнението е бил длъжен да плати на действителния кредитор към датата на плащането. Тежестта за доказване изпълнението е върху длъжника съобразно разпоредбата на чл.127 ГПК/отм./. Представянето на разписки за платени суми от касатора в изпълнение на други задължения към заемодателя, произтичащи от трудово правоотношение, не доказва изпълнение на задължението за връщане на заетата сума.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №238 от 28.10.2008 г. по гр. дело №323/2008 г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.