ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№16
София, 12.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1203/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ „П” гр. Ш. против въззивното решение на Ш. окръжен съд от 05.03.2009 год. по гр. д. № 33/2009 год., с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като уволнението на И. К. И. извършено със заповед № 112 от 01.07.2008 год. на директора на СОУ „П” гр. Ш. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е признато за незаконно, И. К. И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител по физкултура и спорт” при СОУ „П” гр. Ш., което е осъдено да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2056,57 лв. на основание чл. 225 КТ за периода 01.07.2008 г. – 19.11.2008 г. и до 01.01.2009 год. със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба 11.08.2008 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване, като относими към изхода на делото жалбоподателят сочи въпросите – степенувани ли са по значимост критериите за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ и подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя относно качествата на лицата, между които се прави подбора. На второ място се поддържа, че решението е нищожно, тъй като не съответства на изискванията на чл. 235, ал. 1 ГПК – като докладчик в решението е посочено лице, което не е обявено в тройния съдебен състав. В изложението не е посочена хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата И. К. И. в писмен отговор излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По въпроса за нищожност на решението.
Същият не обуславя твърдения порок, тъй като въззивната инстанция е постановила решение за поправка на очевидна фактическа грешка, от което е видно, че решението е постановено и подписано от съдия – докладчик, посочен в тричленния съдебен състав участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. В този смисъл въпроса не поставя под съмнение валидността на решението и не създава основание за допускане на касационно обжалване.
По материалноправните въпроси.
Същите касаят подбора извършен при уволнението на ищцата, с оглед приетото от съда, като основание за уважаване на исковете, че работодателят не е доказал да е извършил подбор между преподавателите на длъжност „учител по физическо възпитание”, чрез съпоставяне на качествата им съобразно критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Дали работодателят е доказал извършването на подбор, съобразно изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ и как в тази връзка съдът е интерпретирал доказателствата, е въпрос по съществото на спора, извън предмета на производството по чл. 288 КТ, в което се извършва селекция на касационните жалба според критериите очертани в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК в отсъствие на страните. Изведените материалноправни въпроси (а не правилността на изводите), трябва да са разрешени от съда с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС (т.1), в противоречие с практиката на съдилищата (т. 2 ) или да са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото (т.3). Жалбоподателят не се позова на нито една от посочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, така поставени, въпросите не обуславят изхода на спора. Исковете са уважени, поради липса на доказателства работодателят да е извършил индивидуална преценка на качествата на всяко едно от лицата заемащи длъжността, от която ищцата е уволнена, съобразно критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, които по дефиниция на закона не се степенуват по приоритет, да е извършена съпоставка и направен извода, защо от тези лица следва да се освободи ищцата, т. е. приетото от съда не засяга поставените въпроси.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2009 год. по гр. д. № 33/2009 год. на Ш. окръжен съд.
Определението е окончателна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ