1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 09.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 159/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Н. Н.– процесуален представител на Й. А. Н., срещу решение №430 от 11.10.2010г. на ПлОС, постановено по в.гр.д.№ 647/2010год. в частта, с която е потвърдено решението на ПлРС №580 от 30.03.2010г. по гр.д.№6068/2009г. за определяне на квотите, при които е допусната съдебна делба на ПИ с идентификатор № 56722.661.637, находящ се в [населено място], [улица], заедно с първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 56722.661.637.1.1. Решение №430 от 11.10.2010г. на ПлОС, постановено по в.гр.д.№ 647/2010год. , в останалите му части не е предмет на касационен контрол.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по “съществен въпрос от материално-правно естество, решен в противоречие с практиката на ВКС”. Позовава се на ТР№№72 от 09.04.1986г. на ОСГК.
Ответните страни не представят писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение и по основателността на касационната жалба.
За да постанови този резултат за определяне на квотите, при които следва да бъде допусната съдебна делба на ПИ с идентификатор № 56722.661.637, находящ се в [населено място], [улица], заедно с първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 56722.661.637.1.1, въззивният съд е приел, че : ответниците в първоинстанционното производство Й. А. Н. и Ц. А. Н. са наследници по закон, призовани към наследяване, в качеството им на деца на наследодателите – съпрузите А. Н. Н., починал на 14.03.1997г., и Б. Ц. Н., починала на 30.12.2008г.; че ищците в първоинстанционното производство Б. Ц. Н. и А. Ц. Н., са внуци на общите наследодатели А. Н. и Б. Н., като деца на сина им Ц. А. Н.; че наследодателите А. Н. Н. и Б. Ц. Н., са притежавали различни недвижими имоти, придобити в режим на СИО, между които и процесния недвижим имот в [населено място], [улица], съставляващ 1/2 идеални части от поземлен имот с идентификатор №56722.661.637, целият с площ 276кв.м., заедно с първи етаж на построената в поземления имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ 86кв.м., съставляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56722.661.637.1.1 с предназначение жилище, апартамент, ведно със съответни идеални части от мазата, тавана и другите общи части на сградата, както и на построените в поземления имот постройка с идентификатор №56722.661.637.2 със застроена площ 17кв.м. с предназначение постройка на допълващото застрояване и постройка с идентификатор №56722.661.637.3 със застроена площ 20кв.м. с предназначение: постройка на допълващо застрояване; че приживе, всеки от двамата съпрузи А. Н. и Б. Н. са изготвили саморъчни завещания, всяко с дата 04.04.1985г., с които всеки от тях е завещал на внуците си Б. Ц. Н. и А. Ц. Н. по 1/4 идеална част от притежаваното движимо и недвижимо имущество;че по силата на чл.16 от ЗН ищците имат качеството на наследници по силата на посочените завещания; че с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.03.2007г., изразен в нотариален акт №46,т.ІІІ, рег.№2304, нот.д.№201/2007г. на Нотариус С. П., вписан в СВ при ПлРС, съгласно който наследодателката Б. Ц. Н. е продала на дъщеря си Й. А. Н. 1/3 идеална част от цялото дворно място в [населено място], [улица], ведно с 4/6 идеални части от първия етаж на жилищната сграда, както и съответни идеални части от общите части на сградата, в действителност наследодателката Б. Н. е прехвърлила на дъщеря си Й. Н. всички притежавани от нея 5/8 идеални части от имота /от дворното място , първия етаж и постройките на допълващото застрояване/, а в останалата част , досежно прехвърлените права над действително притежаваните, сделката не е породила вещнотранслативно действие. Съобразно изложеното и приел, че квотите , при които следва да се допусне делбата, са по 1/16 ид.част за всеки от ищците, 12/16 ид.части за Й. А. и 2/12 ид.части за Ц. А..
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В случая изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря изложението на касационната жалба.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация в какво точно се състои противоречието на атакуваното решение с ТР№№72 от 09.04.1986г. на ОСГК, на което се позовава касаторът. Последното дава разяснения по въпроси във връзка с приложното поле и предмета на иска по чл.76 от ЗН. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.76 ЗН намира приложение само когато наследникът се разпореди с наследствения имот в полза на трето лице, а не в полза на друг сънаследник, както е станало в настоящия случай. Разпоредбата на чл. 76 ЗН брани интересите на сънаследниците по отношение на общите сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане и запазването им в сънаследствената делбена маса. Затова, ако се прехвърли идеална част на лице, което не е наследник, тази сделка е относително недействителна. Тя произвежда своите правни последици от момента на извършването й, но ако имотът не се падне в дял на наследника отчуждител, правните последици, които е породила, се заличават с обратна сила. Когато един наследник се разпореди със своята идеална част в полза на друг наследник,както е в процесния случаой, не се накърняват интересите на наследниците, а сделката увеличава частта само на наследника – приобретател по нея. Той не е трето лице по отношение на наследството и затова чл. 76 ЗН не намира приложение. Актът на разпореждане, който наследодателката Б. Н. е извършила с личния си дял и с това, което е получила по наследство, в полза на дъщеря си – сънаследничката Й. А. – касатор, не е недействителен. В този смисъл е константната практика на ВКС, изразена и в решения № 773 от 13.10.1994 г. по гр. д. № 491/94 г. на ВКС І ГО и № 105 от 17.02.2009 г. по гр. д. № 750/08 г. на ВКС III ГО. Тази същност и приложение на иска по чл.76 ЗН са разяснени и в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и винаги са се приемали за безспорни в практиката / в същия смисъл и цитираното от касаторката ТР № 72/86 г. ОСГК/.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №430 от 11.10.2010г. на Плевенски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 647/2010год. по касационна жалба вх.№10721 от 22.11.2010г. на адв. Н. Н. – процесуален представител на Й. А. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: