ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
София,
07.10.
2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
……………………………. септември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от председателя Д. В. гр.дело № 2780/2008 година и установи следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1
ГПК.
С решение № 188 от 17.04.2008 г. по гр.д. № 183/2008 г. на Смолянски окръжен съд е отхвърлен иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото за възстановяване на две гори в местността „Силна“ и в местността „Мечкарица“ в землището на с. О., община Ч., от които 1А ид.ч е бивша собственост на Г. Н. Ч. , починал през 1955 г.
Ищцата М. К. З.- наследник на Г. Ч. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Счита, че жалбата следва да се допусне до разглеждане, тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно начина на възстановяване на съсобствени гори по ЗВСВГЗГФ, който се решава противоречиво от съдилищата- чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Позовава се на решение № 959/22.04.1996 г. по гр.д. № 201/95г. на ВКС, IV г.о. и решение № 1* г. по гр.д. № 135/2007 г. на районен съд гр. Ч..
Н. състав на ВКС, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
От текста на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е отхвърлил иска по съображения, че в представените писмени документи титулярът на собствеността на претендирам ите гори не е
индивидуализиран по безспорен начин, нито има данни за идентичност на наследодателя на ищцата с отбелязванията в главното писмено доказателство, представено по делото, а именно „Дневник на идеалните имуществени дялове, започнат на 6.09.1941 г. и завършен на 15.02.1942 г.“, където имотите са записани на „Братя Н. Ч. ;. Прието е, че ищцата не е доказала с надлежни документи, че това записване се отнася за имоти на нейния баща. Ищцата е твърдяла, че е дъщеря на един от двамата братя Ч, поради което счита, че това е достатъчно доказателство, че баща й е притежавал ХА ид.ч. от описаните гори, в какъвто смисъл е предявила иска по чл.13, ал.2 ЗВСВГЗГФ.
Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е свързан с това как следва да се индивидуализира собственика на имотите в съответните представени по делото документи, за да се приеме, че дадено лице е притежавало определени имоти и те подлежат на възстановяване. Въззивният съд по този въпрос е приел, че лицето трябва да се индивидуализира с трите си имена или по друг безспорен начини, така че да няма съмнение в неговата идентичност. По тази причина искът е уважен за имотите, за които наследодателят на ищцата в този и други писмени документи е посочен с трите му имена, а там където е посочено като „Братя Н. Ч. ; искът е отхвърлен.
Доводът че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата е неоснователен. Напротив, от представеното решение на районния съд Ч. е видно, че същите съображения са ръководили съда и по това дело, тъй като е посочено, че записванията само в един от документите /същия Д. на имуществените дялове / като “ братя Бquot; или наследници „Христо Б. ; не индивидуализират собствениците в достатъчна степен. Затова съдът е обсъдил и другите доказателства по делото, от които направил извод за идентичност на лицата. По настоящото дело съдът е приел, че такива доказателства липсват/ не е установено, че Г. Ч. е имал брат Т че записването „Братя Н. Ч. ; се отнася за техните имоти/, поради което искът е отхвърлен. Следователно и по двете дела съдът се е ръководил от едно и също принципно положение за необходимостта от безспорно установяване на наследодателя и бившия собственик, но крайният извод е различен, поради различните доказателства, които са били представени. Обстоятелството, че и по двете дела е обсъждано едно и също писмено доказателство- Д. на идеалните имуществени дялове от 6.09.1941 г. до 15.02.1942 г. не може да обоснове тезата, че при едни и същи доказателства съдът е направил противоречиви изводи, тъй като от този дневник се черпят сведения за различни собственици, като едни от лицата са индивидуализирани по безспорен начин, а други са описвани като „наследници…“, „братя …“ и по друг начин, изискващ допълнително уточняване. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и затова касационната жалба не следва да се допусне за разглеждане.
Второто представено с жалбата решение няма отношение към изследвания въпрос, той като то разглежда въпроса за допустимостта на иска по чл. П, ал.2 ЗСПЗЗ / респективно и на този по чл.13, ал.2 ЗВСВГЗГФ/ в случаите, когато е пропуснато да се заяви целия имот, който въпрос не стои по настоящото дело.
Неоснователно е и становището, че решението по касационната жалба ще е от значение за точното приложение на закона и изграждането на единна и последователна съдебна практика, тъй като различният изход по делата се дължи не на противоречива съдебна практика, а на различните доказателства и тяхната преценка от съда. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото не могат да се разглеждат във фазата по преценка за допустимостта на касационното обжалване, която се извършва съобразно критериите по чл.280, ал.1 П IK.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ
Не допуска до касационно обжалване решение № 188 от 17.04.2008 г. по гр.д. № 183/2008г. на Смолянски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: