О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София , 19,01.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3730/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 24.01.2008 г. по в. гр. д. № 664/07 г. на Великотърновския окръжен съд, след отмяна на решение № 121 от 11.04.2007 г. по гр. д. № 1881/06 г. на Горнооряховския районен съд, делото е решено по същество, като са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ за защита срещу незаконно уволнение, предявени от А. И. А..
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, приподписана от адвокат Т от АК гр. Р.. Касаторът поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 193, чл. 195 и чл. 189, ал. 1 КТ, както и относно съобразяването на тежестта, характера на нарушението и трудовата характеристика на служителя с тежестта на дисциплинарното наказание. Твърди и, че по тези съществени процесуалноправен и материалноправни въпроси съществуват противоречиви решения на съдилищата и произнасянето по тях от Върховния касационен съд ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът “БДЖ” Е. гр. С., ППП – Горна Оряховица, не е взел становище по жалбата.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
Със заповед № 141 от 21.08.2006 г. трудовото правоотношение с ищеца, заемал длъжността “началник-влак товарно движение” в Регионален център за пътнически превози – Р. при “БДЖ” Е. , поделение за пътнически превози гр. Г., с работно място гара Русе-пътническа, е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
За да отхвърли исковете за защита срещу незаконно уволнение и възстановяване на предишната работа, въззивният съд, след анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приел, че заповедта за уволнение е издадена при налична дисциплинарна простъпка – употреба на алкохол и сбиване, съставляващи тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ нарушение на трудовата дисциплина. Предвид основната функция според длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност – да осъществява маневри с всички категории влакове в гара Р. , употребата на алкохол е деяние, несъвместимо с добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение най-малко защото това поставя в опасност живота и здравето на служители и пътници, изправността и опазването на техниката. Затова съдът намерил, че наложеното дисциплинарно наказание уволнение е адекватно на тежестта на извършеното нарушение. На следващо място приел, че процедурата на дисциплинарното производство е спазена, като работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ по изслушване на служителя. При така установеното от фактическа и правна страна въззивният съд заключил, че уволнението е законно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ са неоснователни.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице по следните съображения:
В представените решения на ВКС на РБ, III-то г. о., № 119 от 09.02.2000 г. и № 360 от 11.05.1998 г. неспазването на процедурата по чл. 193 КТ е обосновано с това, че обясненията на работника са били дадени в първия случай по повод констатациите на ревизионен акт в ревизионно производство, а във втория уволненият не е депозирал никакви обяснения, само е записал върху предварително изготвена по образец бланка на сигнално писмо /донесение/ до работодателя “запознах се със съдържанието на писмото”. В решение № 50 от 03.02.1999 г. е прието, че обяснения от ищеца са взели четири лица, за които няма данни да са упълномощени от работодателя. Тази практика не е в смисъл, противоречащ на приетото от въззивния съд по приложението на чл. 193 КТ. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- противоречиво решаван от съдилищата въпрос поради различно тълкуване на правната норма, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съдебната практика трайно приема, че чл. 193, ал. 1 КТ вменява в задължение на работодателя, след като установи нарушение на трудовата дисциплина, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства и едва тогава да определи по вид и да наложи дисциплинарно наказание. В посочената норма, и изобщо в нормите на раздел III-ти, глава девета от КТ не е предвидено задължение на работодателя да уведомява работника, че се провежда дисциплинарно производство, т. е. че ще бъде наказан по дисциплинарен ред. В съответствие с изискванията на закона и практиката по приложението му работодателят в конкретния случай е приел писмените обяснения на ищеца от 15, 20 и 25.07.2006 г. относно извършените от него нарушения на трудовата дисциплина, оценил е доказателствата и едва тогава е определил и наложил дисциплинарното наказание.
По делото е установено, че с писмо № Р* от 16.08.2006 г., връчено му на 18.08.2006 г., ищецът е уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство по повод извършени на 15.07.2006 г. нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани, даден му е тридневен срок за депозиране на писмени обяснения по случая и са изискани съответни документи в случай, че се ползва с предварителна закрила по чл. 333 КТ. Това, че писмените обяснения от 21.08.2006 г. не са посочени в заповедта като взети предвид от работодателя, не опорочава уволнението, защото е безспорно, че предходните обяснения са дадени в рамките на дисциплинарното производство, преди налагане на дисциплинарното наказание. Затова следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е съобразено с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 193 КТ.
Въпросът за приложението на чл. 195 КТ, поставен в рамките на двуинстанционното производство, не е в смисъл дали заповедта за уволнение има изискуемото от ал. 1 на нормата съдържание. Ищецът е твърдял, че липсват мотиви относно характера и тежестта на извършените нарушения и дали наложеното наказание им съответства. Тези твърдения всъщност насочват към изискването на чл. 190, ал. 2 КТ дисциплинарно уволнение по ал. 1 да се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1. По приложението на тази норма касаторът се е позовал на решения на ВКС на РБ, III-то г. о., № 1* от 02.11.1999 г. по гр. д. № 219/99 г., № 1* от 03.10.2005 г. по гр. д. № 974/03 г. и № 72 от 28.02.2007 г. Те са израз на постоянната практика на Върховния касационен съд, че при налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да прецени съответствието на наказанието с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, а при оспорване на уволнението спазването на закона се включва в рамките на съдебния контрол за законност. В разглеждания случай преценката на работодателя по тези обстоятелства е била подложена на съдебен контрол от въззивния съд. Затова и законът, тълкуване на който вече е дадено в съдебната практика, е приложен точно. Не се разкрива основание по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Противоречивото разрешаване на спора от двете инстанции не е предвидено като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Законът има предвид наред с обжалваното въззивно решение да е налице и друго влязло в сила съдебно решение, с което сходен правен спор да е разрешен в друг смисъл. Такива доказателства касаторът не е представил.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.01.2008 г. по в. гр. д. № 664/07 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: