О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№16
гр. София, 19.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5090 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година, ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 963 от 4.08.2008 год. по гр. д. № 1949/2006 год. на Варненския окръжен съд, при повторното разглеждане на делото, е оставено в сила първоинстанционното решение от 5.06.2003 год. по гр. д. № 6368/2000 год. на Варненския районен съд в частта му, с която е осъден П. Б. Г. да предаде на Т. Д. С. , М. М. Д., М. Л. Б. , Д. Б. Д. , Б. Д. Б. Б. Д. Д. , Д. Г. Б. и В. Д. Б. владението на 600/950 кв. м. ид. ч. от недвижим имот, представляващ пл. № 1* в местността “Т”, землище на кв. “В” на гр. В., целият с площ 950 кв. м., при описаните в решението граници и е отменен нотариален акт № 28, т. ХІІІ, н. д. № 6214/94 год. на нотариус при Варненския районен съд.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ответниците П. Б. Г. и И. П. Б. , чрез пълномощника им адвокат А. Душева, с доводи за неговата неправилност.
Ищцата Т. Д. С. в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, останалите ищци не са взели становище.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касатора, като в случая в приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на решен в противоречие с практиката на ВКС съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На първо място поддържат, че въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания на ВКС при първата касация на въззивното решение, което според касаторите представлява съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с цитираните решения на ВКС. Същият има и значение за точното прилагане на закона. На второ място касаторите поддържат като съществен процесуалноправен въпрос неупражнения от въззивния съд косвен съдебен контрол за законосъобразността на решението на поземлената комисия, с което ищците се легитимират като собственици на възстановения земеделски имот, който също е решен в противоречие на цитираната съдебна практика, намерила израз в ТР № 2/91 год. ОСГК на ВС, ТР № 78/73 ОСГК на ВС. Като материалноправен въпрос, решен в обжалваното решение в протворечие с практиката на ВКС и имащ значение за точното прилагане на закона сочат въпроса за реализиране правата по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и конкуриращите се права на собствениците по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав на ІІ г. о. намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както следва да се квалифицират поддържаните в изложението основания за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен ревандикационния иск на ищците, на които е възстановен спорния земеделски имот, въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на отстъпеното на ответниците, сега касатори, право на ползуване в право на собственост върху част от имота, а именно – към 1.03.91 год. в имота не е съществувала сграда, поради което и нотариалният акт от 1994 год., с който са се снабдили, не може да ги легитимира като собственици на имота. Относно легитимацията на ищците въззивният съд преценил представеното решение на поземлената комисия съобразно действуващата към този момент разпоредба на чл. 14 ЗСПЗЗ, в редакцията й от 1992 год., респ. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, ред. Д. в. бр. 34/92 год. и приел, че е налице възстановяване на собствеността върху имот пл. № 1* по кад. план “Т”, за част от който ответниците се легитимират с констативния нот. акт, издаден на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно данните от приетите по делото заключения на техническата експертиза. Възникналата колизия на правата на страните разрешил в полза на възстановените собственици, с оглед направения извод, че в спорния имот не е налице построена към 1.03.91 год. сграда, за да могат ползувателите да се легитимират като собственици със заплащане на земята. Съдът обсъдил събраните свидетелски показания, установяващи поетапно изграждане на намиращата се в имота сграда след релевантния момент, което не може да санира липсата на тази законова предпоставка на параграф 4а.
Обжалваното въззивно решение е постановено след отменителното решение на ВКС при първата касация, в което действително е обсъждан въпроса за наличието на част от сградата към 1.03.91 год. и последващ законно разрешен строеж на пристройка към нея, с окончателното й завършване към 1992 год. Оплакването на касаторите, че въззивният съд при новото разглеждане не се е съобразил със задължителните указания на ВКС, макар и такива да не се съдържат в отменителното решение, по своята същност представлява основание за касационно обжалване на решението като неправилно, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допустимост на касационното му разглеждане, по смисъла на чл. 280 ГПК. Последното предполага наличие на предвидените в закона предпоставки, при които се прави преценката кои въззивни решения подлежат на касационно обжалване, като основанието за неправилност не е сред посочените в чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Представените в тази насока съдебни решения са неотносими, а и не съдържат твърдяното от касаторите противоречие.
Изводът на въззивния съд за законосъобразност на решението на поземлената комисия не е направен в противоречие на дадените с ТР № 2/91 год. по гр. д. № 2/91 год. на ОСГК на ВС и решение № 78/73 год. по гр. д. № 58/73 год. ОСГК на ВС разяснения, поради което и поддържаното като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /а всъщност по т. 2/ не е налице. Действително, преценявайки правопораждащите факти съдът може да констатира нищожност на един административен акт по реда на косвения съдебен контрол, като в настоящият случай въззивният съд не е намерил основание за това. Преценката му по този въпрос не е в противоречие с цитираната практика, а оплакването, че не е обсъдено направеното възражение на касаторите за нищожност на решението на поземлената комисия не е основание за допустимост на касационното обжалване. Поставеният въпрос не представлява и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като последното предполага произнасяне на съда по тълкуване на закона, в резултат на което би се постигнало отстраняване на непълнота или неяснота в него или при липса на практика или промяна в утвърдено тълкуване на закона, като нито една от тези хипотези в случая не е налице. По въпроса за осъществяване на косвен съдебен контрол върху административните актове при разглеждане на гражданскоправен спор е налице утвърдена съдебна практика, поради което и допускането до касационно разглеждане на обжалваното въззивно решение не би довело до такава промяна.
В изложението се поддържа и становището за съществени материалноправни въпроси, решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и които според касаторите имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Най-общо са посочени като тези по реализиране на правата по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и конкуриращите се права на собствениците по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В обжалваното решение въззивният съд е приел за ирелевантно обстоятелството относно законността на строежа в процесния имот, с оглед липсата на такова изискване в разпоредбата на параграф 4а, а хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСППЗ намерил за неприложима с оглед на това, че не е установено спорният имот да попада в строителните граници на населеното място. Изводите, направени въз основа на данните по делото, не са направени в противоречие със съдебната практика, тъй като такава не е посочена, нито представена от касаторите, за да се направи преценката за противоречиво решаване на тези въпроси от съдилищата, а и относно същите не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по изложените вече съображения.
В заключение, предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 963 от 4.08.2008 год. по гр. д. № 1949/2006 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от П. Б. Г. и И. П. Б. касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: