О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 10.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 649 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” Е. , чрез адвокат П срещу решение № 126/30.06.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 838/2007 г., с което е оставено в сила решение № 276/28.12.2006 г. на Софийски районен съд /СРС/ по гр.д. № 15584/2006 г., осъждащо настоящия касатор “Б” Е. да заплати на “С” О. на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД сумата 4894.80 лв. – незаплатена част от дължима цена с ДДС по договор от 01.09.2004 г. и на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата 150.48 лв. – неустойка по т.VІІ-а от договора, заедно със законна лихва и разноски.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния и процесуалния закон, а като основание за допускане на касационното обжалване сочи наличие на хипотезитe на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответната страна “С” О. оспорва допустимостта, а по същество и основателността на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в цялост с оглед основанието и на двете претенции в един договор, чиито обжалваем интерес е над 1000 лв., в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “Б” Е. срещу решението на СГС, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения..
Касаторът в настоящото производство поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, като в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК включва всички спорни въпроси между страните по правния спор, предмет на делото, както и всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Посочва като съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос произнасянето на съда за приемане на работа при договор за изработка, противопоставянето от страна на поръчващия, възможностите му при това с оглед различните му права по чл.265 ал.1 ЗЗД и т.н. Посочва още необсъждане на доводи във въззивната жалба, относно недоказаността на иска по отношение цената му и от всичко това се извежда противоречие с практика на ВКС и други съдилища по посочени решения на отделни състави на ВКС и ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Пак така общо се извежда и наличието на основание по чл.280 ал.1 т.3, като се твърди, че решението на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Така изложените доводи и съображения – общо по спора между страните и приетото от СГС в обжалваното решение касаят основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не определят нито съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обусловили решаващите изводи на въззивния съд и то касателно правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус, нито очертават някои от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът. Сочените решения на ВКС са постановени при конкретна фактическа обстановка и не могат да бъдат съпоставени с настоящото решение, доколкото то е постановено при различна фактическа обстановка от тази на посочените решения, а касаторът релевира въпроси относно целия спорен предмет между страните и включва основания за касационно обжалване, които законът разграничава от основанията за допускане на касационното обжалване. В този смисъл не може да се приеме, че е налице противоречиво решаване на непосочен конкретен въпрос с решения на отделни състави на ВКС или ОСГК на ВКС /чл.280 ал.1 т.2 и т.1 ГПК/, нито че решението от страна на ВКС ще е от значение на точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както поддържа касаторът.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126/30.06.2008 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 838/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.